Доминик Милър

Доминик Милър е сред онези музиканти, които разпознаваш още с първите акорди на китарата. Роденият в Буенос Айрес струнен виртуоз е изключителен инструменталист и на електрическа китара в поп-рок албуми, и на акустичен инструмент, където често можеш да усетиш латиноамериканската му кръв, отразена в музиката. Записва голяма част от китарите за албума на Фил Колинс от 1989 ...But Seriously (като акустичните мелодии в прекрасната "Another Day in Paradise"), а от 1990 насам свири във всеки солов албум и всяко турне на Стинг, като е съавтор на немалка част от песните на британеца ("Shape of My Heart").

Паралелно с работата си със Стинг, Доминик Милър издава и редица солови албуми, изпълнени с туптящи джаз, фюжън и фънк мелодии. Десетият му албум ad hoc излезе през февруари тази година и оттогава виртуозът е на турне с групата си. Ще свири и в Sofia Live Club на 20 май, а ние побързахме да направим кратко и много приятно интервю с него.

Мислех си да стана музикант.
И станах точно това. Освен това обаче, станах и баща, с шест деца и две жени.
Заобиколен съм от хора, които ме познават много добре и които обичам от все сърце.

Добрият екип е важен, защото без него те очаква едно много самотно съществуване.
Вкъщи ме смятат за човек, който предимно отсъства, но когато си е у дома е адски забавен и обръща внимание на всички.
Сред приятели минавам за човек, на когото можеш да се довериш и който ще ти отговори с приятелска обич.

По душа съм нереализиран шахматист.
Никога не работя без да давам сто процента от себе си, нито пък когато съм крайно уморен.
Проблемът ми е, че мисля прекалено много.
Идеите идват, когато престана да мисля и действам по интуиция.
Блокирам, когато му мисля прекалено дълго.
Грешките са дар от Бога и винаги ме съпътстват.
Работата е като да караш колело по нанагорнище - тежко, но си струва усилията.
От моята научих как да бъда свободен.

Съревновавам се със себе си.
Скачам в дълбокото, когато здравият разум ми подсказва да не го правя.
Успехът е да искаш това, което вече имаш.

Най-обичам моята китара Fender Stratocaster, модел 1961.
Забелязал съм, че говоря прекалено много.
Никога не знам кога да спра.

Току-що разбрах, че да се тревожиш е като да се молиш за нещо, което не искаш.
Ще ми се аз да съм измислил пентатониката.
Или поне да бях казал: "нека храним любовта си чрез музика".

Доминик Милър е на живо в Sofia Live Club на 20 май (вторник) от 21:00