Слънчево, но ледено съботно утро в края на ноември. В такъв момент човек няма много причини да тръгне от София чак до планината Беласица, но благодарение на приятел, който ще празнува рождения си ден там, се организираме и тръгваме с колите към Петрич.
В града на Ванга завиваме покрай стадиона и от там право нагоре към хижа Беласица, която е на скромните 720 м надморска височина и до нея има асфалтов път.
Всъщност хижата е много добре реновирана и спокойно можем да я наречем хотел. Стаите са двойни (по 30 лв. на човек), четворни (с легла на два етажа, по 25 лв. за нощувка) и апартаменти за 5 души (30 лв. за легло).
Още: Няколко дни край Пампорово – големи телескопи, фокуси и музей, в който те черпят с круши
Ресторантът, който е на самообслужване, ни посрещна с прекрасна коледна украса, горяща камина и вкусна храна. В късния следобед местните туристи си тръгнаха и се оказа, че за вечерта сме само нашата компания. Изкарахме си чудесно, без силна музика и в почти домашно уединение.
Тъй като пристигнахме на хижата по обяд, а и денят е къс, нямахме време за дълъг преход и се ограничихме до Лешнишки водопад, който е само на 40 минути.
Иначе основният маршрут тук е до хижа Конгур (бивша застава на гранични войски), изкачването до която е час и половина. През 2011 г. спахме именно там, като на следващия ден се качихме (2 часа) на връх Конгур (1951 м н.в.). От там по билото, което е и граница между България и Гърция, вървяхме час до местния първенец Радомир (2029 м), нареждащ планината Беласица на осмо място по височина в страната, веднага след Родопите.
В неделя сутринта в хижа Беласица закусихме с пържени филии, пренебрегвайки екзотичното за такова място предложение в менюто – кисело мляко с мюсли. Постепенно хижата започна да се изпълва с туристи от Петрич, идващи пеша от града, а ние снимахме 90-килограмовата кавказка овчарка Мечо, който пази обекта, и се отправихме към долината в търсене на печати от "Стоте национални туристически обекта".
Още: Обесен камък в Рилa: Различни вселени и един хижар, който знае всички реплики от „Роки“
Започнахме със Самуиловата крепост, където в добре отоплената зала на информационния център изгледахме интересен, 23-минутен филм на БАН за владетеля, управлявал България от 997 до 1014 г.
Припомнихме си, че е имал трима братя, като един от тях – Арон, убива, защото бил привърженик на ромеите и водил тайни преговори с Василий II.
Разгледахме възстановката на две средновековни землянки и се отправихме към близкото село Долене, прочуло се напоследък с впечатляващите си цветни градини. Признавам си, че научих за него от телевизионното предаване "Бягство към победата", тъй като участниците в риалитито минаха от там.
Още: Джаба, Снежанка и най-старото черешово топче в България
В селото са останали само 6-7 жители и тъй като до него води стръмен, тесен път (2 км от него черен), вероятно никой не би се отбил, ако не знае за обновлението на Долене, започнато преди 6 години от родения тук бизнесмен Стефан.
Така, само с малко име, го представят любезните момичета, които ви посрещат в различните обекти на тази "културно-образователна туристическа дестинация", според дефиницията в сайта на селото.
Обядвахме в открития наскоро ресторант, кацнал почти на върха на селото и предлагащ невероятна, почти 360-градусова панорама към планините Огражден, Беласица и Славянка. Докато чакахме храната, получихме за добре дошли чай от смокинови листа, а момичето ни разказа за билките в региона.
Посещенията на различните обекти в селото и беседите се заплащат еднократно по 8 лева, като за децата входът е безплатен.
Разгледахме църквата "Успение Богородично", като освен интересна беседа получихме и парченце баница с праз и чай. Изобщо хората са много любезни и внимателни. Продължихме разходката си по улиците на селото, които са като нагледен учебник по суха зидария, цветарство и капково напояване. Разбира се, в края на ноември сланата вече беше попарила голяма част от цветята, но си личат големите усилия на градинарите и със сигурност през лятото тук е като райска градина.
Обиколката завършва в т.нар. Къщата с люлката, където ни разказаха за значението на люлката в българските традиции и обичаи. С две думи: чудесен следобед на огрения от слънцето южен склон на планината Огражден. На тръгване имахме късмета да срещнем един от въпросните 6-7 местни жители. 81-годишната Блага, която събираше шума и се пошегува, че е на 18 г., но просто трябва да сменим местата на цифрите. Исках да си поговоря повече с нея, но зад нас се появи друга кола и нямаше как да се задържим повече на тесния път.
Продължихме деня в античния град Хераклея Синтика, където пристигнахме вече по залез и само ден преди ръководителят на разкопките проф. Людмил Вагалински да обяви пред медиите, че намерената през лятото тук статуя е най-вероятно на един от внуците на римския император Октавиан Август.
Завършихме обиколката с намиращата се съвсем наблизо местност Рупите, за да разгледаме в последните минути на работното време къщата на Ванга и храма "Св. Петка Българска". Ще се върнем там, за да разгледаме по-подробно и да се изкъпем в горещите минерални извори, а сега оставям в паметта си един красив символ – гробът на Ванга с надвесеното над него дърво, отрупано с райски ябълки.
Текст и снимки: Дон Базилио
Още любопитни и полезни статии:
- Най-сладкият подарък: 3 места за съвършен шоколад
- 20 бързи въпроса към... актрисата Адриана Димова
- Кулинарните вълшебства на MIAM
- Искаш да подариш смартфон за Коледа? Имаш го с промокод за отстъпка само до 12.12
- INTERSPORT и McKINLEY - топ екипировка за планински приключения
- 20 бързи въпроса към Жлъч
- Ново място в София: Италианският La Passione
- Подарък от AI: Какво избра изкуственият интелект за любимите ни герои от книгите?
- Сладък живот в Baci Dolci: Здравословни лакомства и неустоим вкус
- 20 бързи въпроса към... художничката Мила Лозанова
Коментари