Хуан Гарсия Ерерос-Бялата сова

Хуан Гарсия-Ерерос (Juan Garcia-Herreros) започва творческия си път съвсем навреме - още на девет хваща флейтата и прави първите си стъпки в света на музиката. Тази любов обаче била преходна - до момента, когато в гимназиалните години среща електрическата китара. Ще ни се да стиснем ръката на онзи учител, който е окуражил Хуан да учи акустичен бас, за да се включи в симфоничната училищна група. Младежът не само демонстрирал умения, но станал толкова добър, че едва на 17 успява да се вреди в състава на Симфонията на Тампа Бей. Няма да ти споменаваме колко музикални специалности е завършил, нито колко стипендии и награди е спечелил и колко концерта е изнесъл. Така де, времето ни е малко, а талантът му - твърде голям. Важното е само, че ще го слушаме на живо на 16 ноември (събота) в Sofia Live Club.

Исках да стана халф, който играе за Барселона.
Но взех, че станах музикант, пристрастен към шопската салата.

Заобиколен съм от хора, всеки от които е отражение на пътешествието на другите през вселената.
Добрият екип е важен, защото осъзнавам, че заедно сме по-силни.
У дома ме смятат за пазител.
А моите приятели ме виждат като лечител.
Но дълбоко в себе си аз всъщност съм сова.

Никога не работя без търпение. И винаги съм сигурен в себе си.
Невъзможно ми е да мисля, когато мислите ми са невъзможни.

Проблемът ми е, че съм сова, заключена в човешко тяло.
Идеите ми идват, когато постигна пълна тишина.
Грешките са благодат.

Работата е като земното притегляне.
От моята партньорка научих, че съвършенството не търпи развитие.
Съревновавам се с никого. Това е безсмислено. По-добре да опозная човека.
Скачам в дълбокото, когато музиката е изпепеляваща.

Успехът е мелодия.
Това което обичам най-много е да знам, че има толкова много неща за обичане.

Забелязъл съм, че крайният ти предел е и твоята сила.
Никога не знам кога знанието свършва и започва просветлението.

Току-що узнах, че НАСА са открили някаква счупена статуя на Марс.
Ще ми се да бях изобретил сладоледа.
Не се разкайвам за нищо.

Превод Насо Русков