Писмо до миналите ми “аз”

На 4 години

Имаш си лично твоя къщичка от картон, в която всяка мечта се превръща в реалност. Имаш и ново зимно яке – розово е и нямаш търпение всички да го видят. Учиш се да четеш и на висок глас произнасяш думите с грешни ударения, а хората в трамвая се смеят. Нищо не може да те уплаши, защото плюшеното мече до възглавницата те пази всяка вечер. Имаш цялото време на света.

На 7 години

Ето, че страхът вече съществува и си има чисто ново лице – училището. Всичко е различно, хората са толкова много, а ти имаш чувството, че тълпата всеки момент ще те погълне. Но не се притеснявай – довечера ще гледате “Барби в лебедово езеро” и всичко ще бъде наред. Ще свикнеш бързо с уроците, даже по четене ще бъдеш най-добра, само се пази от математиката. Ще играеш на дама, на русалки, на криеница и гоненица и някой ден това ще ти липсва повече от всичко.

На 8 години

Днес имаш училищно представление. За пръв път ще разбереш, че всъщност не можеш да пееш.

На 9 години

Казах ли ти за математиката? Спокойно, ще става все по-зле. Продължавай да бъдеш смела, войнствена и се смей все така шумно. Няма как да го знаеш, но това ще бъдат едни от най-хубавите ти спомени. И напиши онова първо стихотворение, колкото и да е смешно. А най-хубавата новина е, че тази година ще имаш по-малка сестра и вече нищо няма да бъде същото. Ще я обичаш повече от всичко друго на света. Да, дори и от One Direction.

На 13 години

В следващите няколко години светът ще е нечестен. Да, знам, че всички са срещу теб и родителите ти не те разбират, а ти вече си голяма. Всичко е страшно – светът около теб е изгубил цвета си, а тъгата сякаш завинаги се е настанила в раницата ти за училище. Няма да ми повярваш, но все пак ще те успокоя, че всичко ще бъде наред. Един ден дори ще се събудиш с мисълта, че майка ти е била права. Никога няма да ѝ го признаеш.

На 16 години

Ще ти разбие сърцето.

Никога повече няма да пиеш червено вино.

Ще създадеш приятелства за цял живот.

На 19 години

Няма да ти разбие сърцето.

На 20 години

Помниш ли как си мислеше, че вече си голяма? Сега всички твърдят, че си, но ти нямаш представа какво да правиш. Университетът е объркващ, стажовете са неплатени, а хладилникът е празен. Приготви се за много спагети. И пандемия. Неприятни работни места, безцелно лутане, грешки, разочарования, безсънни нощи. Но освен тях, те чакат също така нови приятелства, любов, самостоятелност, уроци, свобода и смях до безкрай. И все още имаш цялото време на света.

На 25 години

Дори да можех, не бих ти казала да се върнеш назад и да изтриеш грешките си – така изтриваш и себе си.