В търсене на любовта

Беше неделя вечер, около три часа сутринта, а навън се разразяваше буря – светкавици озаряваха цялото небе, а аз бях по-тъмна от всякога. Дълго време се бях мъчила да заспя, но напълно безуспешно. Уви. Навлизайки все по-надълбоко в мислите си, стигнах до заключението, че в дъното на всичко стоеше думата любов. Осъзнах го, когато си спомних как, когато бях едва на 15 години също имах безсънни нощи, но това бе следствие от бурята от любов, която се разразяваше в сърцето ми. А сега? Сега ли? Сега всичко бе изпепелено, а всички надежди, мечти и чувства се въртяха в безпощадно вихрещо се торнадо, което опустошаваше всичко след себе си. Любовта се бе превърнала в сладък спомен, пропит с горчивина.

Съществуват два типа хора – при първия любовта не е приоритет, а за втория тя е всичко. За добро или не, признавам си, аз съм от втория тип и не се притеснявам да го споделя. Чувала съм какво ли не за своето мислене – било наивно, детинско, нереално и твърде мечтателско. Аз обаче никога не съм позволявала на подобни определения да ми влияят и имам собствена философия, обвързваща любовта с живота: животът се превръща в роман тогава, когато се намеси любовта. До този момент той е бил просто един разказ.

При мен любовта се появи преди четири години и осмисли моя живот по начин, който не бях предполагала, че е възможен. Заспивах и се събуждах с усмивка, a ежедневието ми бе подобно на невероятен сън, от който не исках, а и нямаше нужда, да се будя, защото той за мен бе самата реалност. Беше най-прекрасният роман, до който се бях докосвала, но, както всички знаем, дори и най-приказните литературни произведения имат своя край.

Когато прочетем една хубава книга, тя остава в съзнанието ни завинаги. Всички помним с каква любов Малкият принц дари своята роза, нали? От време на време я препрочитаме, защото веднъж докоснала ни, за нас тя винаги ще бъде шедьовър, въпреки че междувременно четем и други книги. Точно така е и с любовта.

Моята любима книга се казва „ЛЮБОВ“ и неин автор съм самата аз. Започнах да я чета преди четири години и я завърших преди четири месеца. Докато четях този роман, не мислех за финалните му страници, а и дори не предполагах, че в един момент ще има същински край. Главите на този роман бяха единственото нещо, което ме вълнуваше. Всяка след всяка. Четях от него, когато се събудех и преди да заспя; докато обядвах; докато учех или бях навън – навсякъде и по всяко време. Дойде момент, в който забелязах, че ми остават около петдесетина страници до задната корица и вече започнах да приемам, че явно край съществува. Плачех ден и нощ, спрях да се храня, а сънят бе единственото ми спасение. Имах нужда да спя, защото това, което се случваше в любимата ми книга, не ми харесваше и нещата отново се преобърнаха изневиделица – подсъзнателният свят на сънищата ми бе по-хубав от реалността. Дойде момент, в който в главата ми започнаха да се въртят мисли за това как бих могла да променя развоя на събитията в „ЛЮБОВ“. Избелвах грешките с коректор и пренаписвах финалното изречение път след път, отново и отново. Накрая просто реших да го оставя такъв, какъвто е, защото знаех, че всяко едно нещо, независимо дали правилно или грешно, лошо или добро, в основата си то винаги беше перфектно.

В последните четири месеца два пъти ми се случи да се заблудя, че съм намерила подобен по съвършенство роман. За съжаление, едва преполовила всеки от тях, се убеждавах, че дори не могат да бъдат сравнени с него. Въпреки тези неуспешни опити за намиране на нов любим роман, не съм се отказала и дори наскоро започнах да чета нов. Все още съм прочела едва три глави, но съм обнадеждена, че той ще бъде интересен. За разлика от преди, този път го забелязах случайно и от пръв поглед знаех, че ще ме заинтригува. И, ето ме тук, отново петдесетина прелистени страници по-късно, чудеща се дали той ще бъде следващата причина за безсънни нощи, изпълнени с аромат на любов и пепел от рози. Поне мога да се обзаложа, че след всяка негова цигара, една изпепелена роза пада на земята.

А аз ли? Аз отново ще лежа на намачканите си чаршафи и всяка вечер ще оставям новия роман на нощното шкафче. И сутрин, едва отворила очите си, отново ще протягам ръка към него, ще докосвам корицата, и ще се надявам новата страница да бъде  една идея по-сладка от старата. Да, винаги ще знам, че любовта, когато и да идва, носи със себе си една нова страница и една изпепелена роза.

Живей го тоя живот, човече!

Тръгна ли си, ще е зима