Защо „Паразит“ победи на Оскарите 2020 - и защо наистина заслужава

icon
Sofialive.bg
Източник: Getty Images/Guliver

Целият шум около това колко бели и колко афроамериканци са сред номинираните за „Оскар“, има ли достатъчно жени в номинираните филми и т.н. – всичко това, вече е без значение, защото тазгошният победител при раздаването на наградите на Американката киноакадемия е южнокорейският филм „Паразит“ и това дълго ще се помни.

Повечето заглавия в интернет изданията са от рода на: „Паразит доминира на Оскарите в историческа нощ“, „Паразит прави история“, „Паразит спечели исторически Оскар“. Продукцията е първият неанглоезичен филм, който печели холивудската награда, но това не е всичко обаче – лентата не е просто победител в категорията за „най-добър филм“, а големият победител на вечерта.

Освен посочената награда, продукцията спечели и в категориите за „най-добър режисьор“, „най-добър оригинален сценарий“ и разбира се „най-добър чуждестранен филм“. В този смисъл, категорично „Паразит“ е филмът на 2019 година.

Спечелването на статуетката за чуждестранен филм бе съвсем логично, а наградите за филм и режисура, изглеждаха по-скоро химерни за продукцията при обявяване на номинациите, но с наближаване на церемонията в Лос Анджелис, някои електронни издания предрекоха, че голямата награда ще е за „Паразит“.

Филмът започна да набира популярност още през месец май със спечелването на „Златната палма“ в Кан и продължи през още придобити награди от други кино фестивали, две награди БАФТА и един „Златен глобус“. След всички награди, които потвърдиха качествата на „Паразит“, за киноакадемията остана само да затвърди успеха на екипа работил по продукцията.

Какво представлява филмът на режисьора Поп Джун-хо? Това е социална сатира, чийто сюжет разказва за четиричленно бедно семейство, което успява чрез измама да се внедри като обслужващ персонал в богаташка къща, прикривайки роднинската си връзка. Лентата със сигурност ще допадне на родната публика, въпреки че действието се развива в далечна от България реалност, родният зрител ще припознае сюжетите за несправедливата неравнопоставеност между бедни и богати, както и паразитния начин на живот на някои прослойки, които са се впили в системата и смучат от нея доколкото успеят.


Сходен за страната ни е моделът на шуробаджанащината, т.е. да уредим роднина на работа. По същия начин действа един от основните персонажи, успявайки да „набута“ цялото си семейство на различни позиции при друго, но много богато семейство, измествайки с лъжи и измислени истории, досегашните титуляри. Той е препоръчан на заможната дама от свой приятел, за преподавател на уроците по английски език на богаташката наследница, а снабдяването му със съответната диплома естествено не е проблем – сестра му е доста добра с Photoshop.

От своя страна, той препоръчва сестра си, която започва да се занимава с по-малкото дете, като му преподава рисуване. Впоследствие тя препоръчва баща си, който е нает като шофьор. Тримата заедно започват да действат по отстраняване на икономката на семейството и назначаването на тяхната майка на нейно място. Главните герои скриват от своите работодатели роднинската си връзка, което довежда до доста комични ситуации в развръзката.

Познавате такива хора, нали? Те са навсякъде около нас и доста често, освен всичко друго са и мързеливи, а това да те използват е нещото, което умеят най-добре.

Дори когато са се наели да правят нещо толкова елементарно като сгъването на кутии за пица, като надомна работа, голяма част от продукцията е брак, поради проявената немарливост. И съвсем естествено имат проблем при получаване на хонорара за извършената работа.

Спасението е близо, защото съвсем скоро всички те успяват да впият пипала в нищо неподозиращите по-богати от тях хора. В мазето на красивата къща обаче ги очаква изненада, с която ще трябва да се справят. Задачата този път не е толкова проста, като да заблудят небдителната жена на богатия бизнесмен. Героите ще бъдат изправени в ситуация с хора, като тях самите – паразити, което означа, че разрешаването на проблема между тях, няма да бъде лесно и без жертви.

Разбира се, на края паразитиращите герои заслужено получават наказание, защото дори крайната бедност не е оправдание за пороците и лошите действия на хората.