Юлия в страната на антиквариата

Юлия в страната на антиквариата

Нещо ново за нещо старо

Юлия Върбанова е дама с характер и добър вкус, способна да намери игла в купа сено – стига иглата да е с антикварна стойност! Може да разкаже безброй интересни истории, свързани с миналото – само не ѝ се сърди, ако ти обърка името...

Можеш ли да си спомниш, кога те завладя интересът към миналото и  предмети от други времена?
Винаги съм имала увлечение към миналото - близко и далечно, към интериора от по-стари времена. Четях много и не съвсем систематизирано. Интересуваха ме всички издания на библиотека "Златни зърна" - романизирани биографии на исторически личности, композитори, художници, всякакви исторически романи. Спомням си кабинета на владиката (дядо ми беше архиерейски наместник) и в къщата, в която живееше, беше апартаментът, предназначен за владиката. Там имаше кабинет, обзаведен с мебели от 30-те години на миналия век - огромно писалище, кожена гарнитура, библиотека, персийски килими. Харесвах много този кабинет и обичах да чета там, съответно книги, чието действие се развиваше поне преди един век.

Юлия Върбанова

Какво работи един антиквар?
Работата на антикваря е да се рови в миналото, да проучва призхода на всеки един предмет, предназначението му, материала, от който е направен, майсторa, който го е изработил, стилa и т.н. Това е много важно и е свързано с цената на предмета и реализацията му като обект на търговска сделка. Изисква се огромно познание, което е плод на опит, четене, проучване, твърде често самообучение и предполага многобройни контакти, разпитване на хората за спомените им.

А ти от кога си търсач на съкровища?
Винаги съм била. Всъщност официално съм антиквар от 1992, когато отворихме антикварния магазин на ул.“Алабин“ - това са вече 25 години.

Как беше в началото, периодът е бил интересен, хората тук дълго време преди това не са имали свободен достъп до антиквариат?
О, в началото беше много интересно - на хората им беше интересно, защото антикварните магазини в София бяха 2-3. Всички знаменити чужденци, които идаваха по някакви програми - икономически или политически, се отбиваха в магазина и винаги си купуваха по нещо. Спомням си в деня на Бъдни вечер първата година имаше опашка - хората искаха да подарят по някакъв антикварен предмет на близките си. Беше много вълнуващо. Разбира се, сега също е много интересно, но нивото е друго. Нашето познание е много по-голямо, клиентите са други - смело мога да кажа, че съм създала колекционери на различни предмети или картини.

Юлия Върбанова

Кои са най-интересните случки, които никога няма да забравиш?
Веднъж купихме една шепа с бижута, между които имаше едно малко яйце Фаберже. Имах един много интересен случай с една възрастна жена, която, влизайки в магазина, каза, че иска да види най-скъпия предмет. Малко се стреснах, но й показах една руска сребърна чашка, изработена от големия руски бижутер Овчинников по поръчка на Николай II, на чието дъно е гравирано името на опълченеца, на когото е подарена. Жената попита за цената, извади парите от една платнена торбичка и я купи като обясни, че я взима за племенника си. Бях доста впечатлена.

Антикварите търгуват и с картини - това  обичайна практика ли е?
Да, навсякъде по света антикварите търгуват и с картини от стари и не толкова стари майстори. В България няма и трудно може да има профилирани антикварни магазини поради малкия пазар, а и липсата на достатъчно антикварни предмети. От известно време се внася антиквариат от чужбина. Самите ние често посещаваме аукциони в чужбина - там предлагането е огромно и разнообразно. Богати държави с много антикварни предмети, мебели и какво ли не.

Юлия Върбанова

Тъй като спомена аукциони - ти самата понякога държиш дървеното чукче. От кога се намираш и в тази роля?
Първият аукцион на ЕНАКОР беше на 14 май 2015 и оттогава сме организирали и провели вече 16. В четвъртък - нашите търгове винаги са в четвъртък, ще се проведе 17-ия ни такъв. Смея да твърдя, че нашата аукционна къща е най-голямата, а и разполагаме с най-голяма площ. Всъщност, ние сме единствените, които провеждат търговете си на собствена територия, т.е. в галерията ни на ул. “Денкоглу“ 30. Освен това, като брой позиции на един търг също сме водещи - имали сме аукциони с около 200 картини и пластики, което за България е доста много.

От водещия на аукциона зависи доста - необходими са бързи реакции и голямо съсредоточаване. След аукцион, на който съм била водеща, се чувствам доста изчерпана и ми трябва известно време, за да бъда в кондиция отново. Последните ни няколко търга бяха от нулеви цени - създаде се атмосфера, хората наддаваха - стъпката беше 20 лв., купиха се доста картини, имаше много наддаване. Получи се.

Юлия Върбанова

Сега за какво се вълнуваш?
В предстоящият ни аукцион има един акварел от Ярослав Вешин, който е с музейна стойност - призходът му е от наследниците на рода Вазови и на самата картина е изобразен генерал Владимир Вазов, има посвещение от автора на картината. Останалото оставям за читателите - нека разгърнат каталога ни и сами погледнат и прочетат.

Интересуват ли се младите от антиквариат?
Напоследък има интерес от страна на млади хора към антиквариат и картини. Дори сме в процес на подготовка на една предколедна винтидж разпродажба - предмети от 50-те и 60-те години, които са по вкуса на доста млади хора, защото са им интересни. Всъщност защо не?

Събуждам се с мисълта за новия слънчев ден.
Не мърдам от вкъщи без телефона си.

Никога не закъснявам за среща.
Умирам от срам, когато сбъркам името на някого или го объркам с някой друг.

Идеалната вечер е с чаша бира в ръка и приятели.
Обикновено съм в кондиция.

Падам си по хубави аксесори.
Беше велико, когато Бил Клинтън се здрависа с мен и си говорихме за антики.

Влизам в огъня заради приятелките и дъщеря си.
Не казвам на никого, че имам проблеми понякога.

Страшно се изложих, когато обърках един човек с друг, а срещата ми беше много важна.
Майка ми често ми казваше, че ме обича.

Искам да остарея като Ален Делон.
Правя се на луда, когато мога.

Не си позволявам да обидя никого.
Заспивам на някои телевизионни филми.

 

Текст: Елисавета Петрова, снимки: Славея Йорданова

Коментари

Какво друго от Героите

Боряна Зафирова: Аз съм Елхата на Туве Янсон

Иска да бъде украсена с много любов, а като малка е мечтала да стане обикновена роза

Предай нататък: Шивачката от домовете

Пъстрите истории на деца без родители, по думите на техния закрилник

Владимир Полеганов

Крие се в червената трева най-вече от тези, които я виждат единствено като зелена и знае какво се шири зад стените на съня

От общината