Срещаме се в Анжела на софийска територия, малко след световната премиера на Т2: Трейнспотинг в Единбург. Нетърпеливо я питаме за всичко, за което може да се сетим, като започваме от роклята - онази сапфирено синя прелест, която превърна позната ни от Аве, Източни пиеси и сериала Връзки девойка в същинска богиня, крачеща по червения... извиняваме се, оранжевия килим. Разбираме, че сама си я е избрала, а моделът е дело на Marc Bouwer - “същият, който облича Анджелина”. “Пристигна в последния момент, само три часа преди събитието и до последно не бях сигурна дали ще ми стане”, споделя младата звезда. Впоследствие, както и сам можа да се увериш, се оказва, че жената си знае дрехата... и обратното. Анжела ни допада от първия миг - преди срещата ни се чудим какви ли са ефектите на чудовищната и всепомитаща доза световна слава върху все още крехката като цвете актриса, но напразно. Тя е изключително земна, уравновесена и спокойна. Говори малко, но премерено и точно. Започва да разказва и те оставяме с нея, защото сме наясно, че вече нямаш търпение...
Как точно попадна в екипа на Т2 Трейнспотинг?
Чрез продължителен кастинг. Първоначално трябваше да изпращам видеа от България. Помолиха ме да пресъздам сцени от различни класически филми като Някои го предпочитат горещо с Мерилин Монро, Закуска в Тифани с Одри Хепбърн и Истински Романс с Патриша Аркет - все силни и въздействащи женски персонажи. В по-напреднал етап вече ми дадоха и сцени от самия сценарий и ме поканиха два пъти в Лондон. Всичко продължи около месец и половина и процесът бе доста изтощителен. Накрая тайничко ми се искаше всичко да приключи, без значение от резултата. За огромна моя радост той бе възможно най-добрият.
Как реагира, след като разбра, че именно ти си селектирана за ролята?
Зарадвах се, разбира се. Все пак за тази роля са се борили не малък брой актриси от различни държави, филмът е емблематичен, а екипът - на световно ниво. Но, това че ме избраха не ме успокои - тепърва предстоеше съществената част - работата. За щастие всичко мина гладко и най-важното - всички се забавлявахме много и бяхме като семейство.
Юън Макгрегър, Джони Лий Милър, Юън Бремнър, Робърт Карлайл - завиждаме ти на роднините! Как се работи с актьори от подобен ранг?
Изключително приятно! Имаше много чувство за хумор на терен, те са професионалисти и всички бяха много отдадени на проекта. Много вдъхновяващо също, разбира се - да виждаш как тези световни звезди влизат в иконичните образи пред теб - незабравимо е. Веднъж толкова се впечатлих, че за малко да забравя да си кажа репликите. Просто се вглъбих в играта им и за момент забравих, че не съм зрител все пак и снимаме. Приеха ме като една от тях, макар да бях още далеч от нивото им. И до ден днешен поддържаме контакт. Станахме приятели, което е безценно!
Ами Дани Бойл? Що за човек е той?
Съвкупност от нещо детско, нещо гениално, земен, винаги отдаден на работата си и много забавен! Той е една необятна вселена.
А какво ще кажеш за самия снимачен процес?
Мина добре. Имаше много тежки, но и много забавни моменти. Всички са професионалисти, много земни хора с изключително чувство за хумор.
Кое ти беше най-трудно?
Най-голямата трудност, която срещнах бе при една сцена, в която трябваше да шофирам с 50-60 мили в час. Действието се развиваше вечерта, с две световни звезди в колата, които трябваше да карам. Аз умея да шофирам, но не го правя от страх, породен от определени случки в миналото ми. Парадоксално, обожавам мотори и дори мислеха за вариант сцената да е с мотор, но в крайна сметка, нямаше как да се получи. Трябваше ми определено време, за да се отпусна и да добия тренинг в шофирането с десен волан. За щастие се справих.
А можеш ли да разкажеш някоя забавна случка по време на снимките?
Спомням си първата смешна сцена, която снимахме. Ние трябваше да сме сериозни, но в тишината изведнъж се чу гласът на Дани, който се смееше силно. Първоначално не го очаквах и започнах и аз да се смея, чудейки се защо другите не реагират. Оказа се, че това е обичайно за него и в последствие и аз спрях да обръщам внимание.
Би ли ни запознала в аванс с героинята си?
Всъщност, Т2: Трейнспотинг, не е изцяло базиран върху Порно на Ървин Уелш - както навсякъде се пише, а само е взаимстван. Моята героиня съответно е изцяло нов персонаж, името й е Вероника. Тя започва бизнес със Сик Бой (Джони Лий Милър), който не е домашно порно, но и не е много по-далеч от това. Двамата правят т.нар. black mailing на различни успели мъже, които обичат платения секс. Сик бой тайно снима случващото се и след това с Вероника изнудват жертвите си за пари. Тя изглежда наивна, но е пълна с изненади.
След края на снимките логично последваха и бляскавите премиери - какво е чувството да попаднеш на първите страници на всички световни медии и фото агенции?
Предполагам, че ако питате близките ми те ще са много развълнувани. Аз обаче не мога да усетя нищо специално. Това е част от естеството на работата ми. Не съм от хората, които жадуват за слава, така че това не поражда кой знае какви вълнения. Радвам се, че трудът ми се осмисля - за мен като артист това е важното. Единственото, на което се надявам е, че хората ще намерят нещо полезно и евентуално вдъхновяващо за тях докато четат интервютата ми - само тогава би имало смисъл.
Т2 далеч не е първият ти значим успех. Преди две години Райската стая с твое участие бе холандското предложение за Оскар. Тематиката на филма е изключително тежка - трафикът на хора и по-конкретно, организираните престъпни канали, които превръщат невинни жени в проститутки против волята им - сигурни сме, че не ти е било леко от емоционална гледна точка, а и поради спецификата на някои от сцените, които са доста тежки, дори брутални. Как се справи и промени ли те с нещо тази роля?
Действително беше тежък процес. Тематиката е много сериозна и засяга една сурова действителност. Режисьорът (Йууст Фон Хинкел) искаше да смеси документалното с игралното кино с цел да представи случващото се по възможно по-реалистичен начин, затова и имаше доста тягостни сцени, които несъмнено ми се отразиха. Преди да започнем снимки ходих два пъти до Амстердам за подготвителен процес, който включваше и проучване. Съответно трябваше да посетим тези места, да говорим до колкото е възможно с момичетата, да наблюдавам реакциите на хората. Има доста момичета, които са там по своя воля, но проблемът е с онези, които досущ като героинята ми, биват измамени с предложение да станат модели в Холандия и след това въвлечени в този свят на изтезание и обреченост. Това, което се промени в мен беше истинското осъзнаване на целия този брутален процес поради задълбоченото му изучаване. Надявам се някой ден да имам възможността да се боря с трафика на хора, макар да е твърде заплетено и сложно за проследяване. Има дори по-тежки случаи, които не са видими за туристите там - тайни елитни клубове, в които предлагат малолетни девствени момичета, отвлечени и откъснати от своят нормален живот, все още невинни деца, които биват пребивани, упоявани и изнасилвани - за пари, разбира се. Чудовищно е.
Неразделна част от работата на актьора е разголването пред камерата. Подобни сцени има и в Райската стая и в Т2 Трейнспотинг. Как се справяш с това нелеко предизвикателство и притесняваш ли се (защото в кадър изглеждаш доста уверена и сигурна в себе си, за което те поздравяваме)?
Винаги има доза напрежение и притеснение, разбира се, защото чувтството е неестествено. Въпреки това досега не съм имала сериозни тревоги понеже това все пак е филмова продукция, екипите са професионалисти. Когато се снимат подобни сцени екипът винаги е редуциран до минимум, в паузите между дублите веднага идва някой, който ни покрива с халат, пускат печки, за да не ни е студено и въобще правят всичко възможно да се чувстваме комфортно доколкото е възможно - няма как изцяло. Освен това всичко се репетира, обсъжда и организира предварително, за да избегнем многото дубли, когато сме вече съблечени. Когато искаш да показваш някаква действителност няма как да мине и без това, уви. Понякога е неловко, друг път толкова абсурдно, че става дори смешно.
Така или иначе смятам да огранича такива сцени за в бъдеще, защото за актьора също е важно какъв имидж създава и, ако прекаляваш с определен тип сцени и персонажи някак свикват, че "нямаш проблем с това" и си създаваш прототип, което е ограничаващо - хубаво е да те виждат и в друга светлина. Не важи само за голите сцени, а по принцип. Така се получи при мен, тъй като филмите, които избирах и ми харесваха като тема и послание включваха такива сцени. Сега поне имам повече свобода на избор и мога да си позволя да отказвам сцени и персонажи, които биха ме върнали към предишните.
Генерално, промени ли се животът ти след Т2 Трейнспотинг?
Не мисля че се е променил неминуемо. Аз съм си същата, ежедневието е обичайното. То така или иначе винаги е било изпълнено с промени, не обичам да се задържам на едно място.
Означава ли това, че ще се преместиш в чужбина?
Смятам да прекарам определен период извън граница и да проуча нови възможности.
Може ли да опишеш един свой ден?
Всеки ден е разнообразен за мен, не следвам конкретен режим. Чета много, ходя на катерене, виждам се с приятели, ходя на кастинги, готвя и тем подобни обичайни неща изпълват ежедневието ми.
А каква е Анжела, когато не е на снимачната площадка?
Същата. А, какво означава това - някой страничен наблюдател може да каже, не аз.
Тежка ли е короната на славата или важното е, че блести?
Славата е част от професията ми за лошо или добро. Като всяко друго нещо си има своите плюсове и минуси, много зависи какъв човек си и какво искаш. Ако си гониш целите и се съхраниш земен и естествен не мисля, че би “тежала” толкова.
Какво да очакваме от теб и от бъдещето?
За моя огромна и изключително приятна изненада съм поканена да бъда част от международното жури на тазгодишното издание на София Филм Фест. Отделно работя върху свой сценарий и задълбочено проучване покрай него, очаквам и отговори от кастинги.
Грим и коса от Arlet Stars (arletstars.com)
Текст Мартина Панайотова / Фотография София Зашева
Коментари