Седмичен афиш / Музика

2016 - годината, в която рокът не умря

А тези албуми са категорично доказателство за дълголетие и пращящо здраве

Да, през 2016 рок сцената загуби огромни музиканти и икони. Започна се със смъртта на големия Леми от Motorhead в самия край на 2015, две седмици по-късно изпратихме великия Дейвид Боуи към Черната звезда. Кийт Емерсън и Грег Лейк от Emerson, Lake & Palmer също си отидоха в рамките на няколко месеца. Prince направи поп-сцената едно много по-тихо и празно място. Ленърд Коен също окачи шапката си и хлопна вратата. Само че... Само че веднъж излязло на бял свят преди 60 години, чудовището Рокенрол е винаги тук, неуморимо, неумолимо, дишащо, ритащо и взимащо още и още души и даващо още и още жизнен пламък и блясък в очите. Нека сега оставим на мира големите, които оставиха нас и да обърнем поглед към тектоничното люлеене от усилвателите, пулсиращия тътен на барабаните и мощният вой в микрофоните. Кралят Рок и неговите най-добри парламентьори през 2016, които е хубаво да чуеш, ако си пропуснал. Действаме азбучно.

1000mods image
1000mods, фотография Цветелин Кръстев

1000mods - Repeated Exposure to…
Най-силната стоунър рок банда на Балканите. Това е абсолютен факт. Гърците имат традиционно силна рок сцена, но 1000mods категорично изпъкват с класическия си, тежък фъз рок. Най-доброто от традициите в течението е събрано за пореден път в третия албум на четиримата. Малко повече метъл, по-дирикетни песни от дебюта, но по-бавни и епични от втория албум Vultures, парчетата в Repeated Exposure to... напомнят едновременно на великите Kyuss, енергичните Truckfighters, като 1000mods не се свенят да намигнат и в посока Iron Maiden и Monster Magnet. Албумът е убийствен, а фактът, че ще ги видим за четвърти път у нас на 23 март е... ами, страхотен.
Чуй “Loose”, “The Son”

1000mods image

Ateroid - III
Един демозапис, един ЕР, един сплит с Blowback, два албума и шведите Asteroid за пореден път останаха без барабанист и решиха да паркират астероида в някое космическо депо. Да, но в началото на 2016 Робин и Йоханес явно ги засърбяха ръцете и ожадняха за хубав мелодичен фъз рок, хванаха се с барабаниста Джими и извадиха третия си албум след 6-годишна пауза. И се оказа, че феновете им има защо да сме се навъртали наоколо. Седемте песни са чист астероиден рок - макар и не на изчистеното, хомогенно и извисяващо ниво на втория албум, 35-те минути на III са точно толкова Asteroid, колкото и всеки друг албум на шведите. Хубави рифове, които лесно ти влизат в кръвта, вокални хармонии и силни припеви и чудесни мелодии. 60-те и 70-те години на рока оживяват за пореден път през катализатора Asteroid днес.
Чуй “Last Days”, “Them Calling”

asteroid iii image

Black Mountain - IV
Канадците Black Mountain ни хванаха вниманието още с дебюта си през 2004. Тогава все още суровия, но вече отчетливо психеделично-мелодичен рок напомняше едновременно на гиганти като Led Zeppelin и Black Sabbath. След 3 албума сега Black Mountain издават четвъртия си запис, в който ушевадно са пораснали музикално и композиторски. Зрели и завършени, парчетата са се отърсили от директната твърдост в звученето, а изграждат цялостно монолитно звучене, стъпило сериозно в сайк рока, но с щипка фолк, шепа хард рок, чудесни рифове, премерен фъз, разкошни китари и великолепния, едновременно силен и нежен глас на Амбър Уебър. IV е най-хубавият и завършен албум на Black Mountain досега.
Чуй “Mothers of the Sun”, “Defector”

black mountain image

Blues Pills - Lady in Gold
Вторият албум на базираните в Швеция Blues Pills (на третата снимка горе) е точно това, което можеш да очакваш от ретро блус рок банда, подписала с голям лейбъл - по-много от същото като в дебюто, още по-слушаемо, радиофонично и, нека ползваме чуждицата - catchy. В случая с Елин Ларсон и момчетата й обаче това не е проблем. Поради простата причина, че тя пее като незаконородената дъщеря (окей, по-скоро внучка) на Робърт Плант и Дженис Джоплин, а бандата е като пряк наследник едновременно на Deep Purple и всички свързани със споменатите досега музиканти. Тоест, ако годината сега беше 1970 и Blues Pills вече съществуваха, щяха да ги въртят по всички радиостанции. Или ако 2016 беше в паралелна вселена, отвсякъде щеше да чуваш Lady In Gold. Бонус? Свирят в София на 9 март и ще се прецакаш чудовищно, ако не идеш.
Чуй “Lady In Gold”, “Little Boy Preacher”

blues pills lady in gold image

Crippled Black Phoenix - Bronze
Признаваме си, имаме сериозен афинитет към абсолютния Pink Floyd поклон в многопластовата музика на мултинационалния проект Crippled Black Phoenix (на втората снимка горе). И под многопластов не разбираме сериозна сложност в композициите, а песни, които съдържат нива и нива китарен и клавирен звук, много вокални хармонии, разкошни припеви и страхотни мелодии. Поднесени с нотка минорност и много приятна меланхолична дълбочина, без това обаче да създава мрачни тонове в цялата картина. Просто чуй парчета като “No Fun” и “Turn To Stone” и ще разбереш какво имаме предвид.

crippled black phoenix bronze image

Motorpsycho - Here Be Monsters
Има нещо много красиво в аморфното звучене на норвежкия рок колектив Motorpsycho. За над 25 години съществуване, те са сливали в албумите си какви ли не влияния от сайкъделик рок, през ембиънт, джаз, пост- и хеви рок, до нойз или инди залитания. Последният им албум е приятно подреден в традициите на по-ранните неща на Pink Folyd (Meddle и Obscured By Clouds), а песните звучат едновременно небрежно разпиляно и слънчево-мелодични. Китарни пасажи а-ла по-старите прогресив рок банди, чисто и леко отнесено пеене, прокрадващ се тук-там хамънд орган - Here Be Monsters е повече пътешествие, отколкото просто музика. Лесно е да го слушаш с настъпващата пролет и да го въртиш и въртиш, плувайки в ефирната им музика.
Чуй “Lacuna/ Sunrise”, “Spin, Spin, Spin”

motorpsycho here be monsters image

New Model Army - Winter
Зимата може и да свършва, но за старите британски кучета от New Model Army това не значи нищо друго, освен че по-лесно ще пътуват на поредното турне за последните 35 години. Последният им албум Winter е точно толкова NMA, колкото и всеки друг - чист и директен рок с намек за пост-пънк и кратки фолк намигвания, шумни и акустични китари, социално ангажирани текстове, никакви компромиси. Джъстин Съливан е пак тук и това е добро.

Чуй “Burn The Castle”, “Born Feral”

new model army winter image

Truckfighters - V
И мислим да приключим с римските цифри в заглавията на албумите за този списък. Шведите Truckfighters бяха сред най-интересните европейски банди на първата истински сериозна вълна в стоунър рока (ако не броим спорадичните изригвания през 90-те и тътена на вечните Kyuss, Karma To Burn или Acrimony). И успяха да наложат своя супер-динамичен фъз рок, като постепенно го озпатиха или по-скоро му сложиха юздите и успяха да го задържат в песни от над 5 минути, които се развиват постъпателно. Парчета, които започват с лежерни китари и небрежно разпяване, които постепенно набират скорост, преди да изригнат във еуфорична рок експлозия, здраво изритана с фъз педала на крайна предавка. V всъщност не е нищо повече от логично и отлично продължение на Universe.
Чуй “Calm Before The Storm”, “Gehenna”

truckfighters v image

Това са само 8 примера, доказващи, че и миналата година рокът беше все така силен, гладен и жив. Като съвсем нарочно пропуснахме големите заглавия като Post Pop Depression на Иги Поп и Джош Хоми или брилянтния Blackstar на Дейвид Боуи. Или пък други ъндърграунд красоти като Freedom на датските сайк легенди Baby Woodrose или шумния и рошав роук в Rise Above The Meadow на шведите Greenleaf. А тази година се задават нови албуми на великани като Monster Magnet и Life Of Agony. Рокът е животно, както пееха Контрол преди четвърт век. И то безсмъртно.

Текст Ивайло Александров

реклама

Градски тип

Васил Читанов

Най-хубавото е да се изправиш пред публика, която не познаваш


ФИЛМИТЕ
Последно гледах
 доста неща, не помня точно, но Helldriver е един от най-великите филми, на които съм попадал! Tokyo Gore Police, Cold Fish и Visitor Q също са жестоки.
Най-големият актьор за мен е
Владо Пенев! Страхотна лигня и аристократизъм в едно, най-добрият е!
Харесвам режисьори като
 Joon-ho Bong, Sion Sono,Takashi Miike.
Няма по-глупав филм от
... абе, сложи 95% от Холивудските филми, които ни заливат и ни казват как трябва да се живее.
Много се смях на
 едно меме в 9gag.Планирам да видя Япония. Държавата, де (смее се).

МУЗИКАТА
Обикновено слушам
 експериментална електронна музика или инди групи.
Никога няма да ми омръзнат
Aphex Twin, Julian Casablancas, Grimes, Radiohead (въпреки,че ги отказах преди години) или 16-битова музика от видеоигри.
Любимата ми група/ изпълнител/ композитор в момента са Julian Casablancas и Grimes.
Най-добрият концерт, на които бях, е този на Plaid.
В София искам да дойдат
 Aphex Twin.

ТЕАТЪРЪТ
Ходя на театър, защото
 има нещо в него (смее се).
Пиесата, която най-много ме впечатли, е
 Психоза 4:48 на Деси Шпатова, с Иво Димчев и Снежина Петрова. Едно от най-великите неща, които съм гледал е, а и съм голям фен на Иво Димчев. Постановката е по текст на Сара Кейн, който е с много разпилян сюжет, много е несвързан, но показва хипотетично какво ти минава в съзнанието непосредствено преди да се самоубиеш. Беше нещо средно между пърформънс и театрално представление.
Друго представление
, което съм гледал много пъти, е Арт с Владо Пенев, Иван Петрушинов и Атанас Атанасов в МГТ “Зад канала“. Истинско удоволствие е да гледаш тези хора.
Обичам текстовете за театър на
Пинтер, но наистина не знам дали е доказуем на сцена. Чехов също, разбира се.
Последно гледах
 Фест на Иво Димчев на видео.

Текст Ивайло Александров/ Фотография Венета Паунова

виж повече
реклама

Най-четени