Цветомир Георгиев

Съвсем миниатюрна част от филмите, за които Цветомир Георгиев е създавал фантастични чудовища и супергерои, са: Сблъсъкът на титаните, Възходът на планетата на маймуните, Трансформърс 3, Пърси Джаксън, Невероятният Спайдър-мен и новият Костенурките нинджа, който връхлита догодина и ще е „суперготино направен, със CG целият, като Аватар".

Него самия този прогресивно набъбващ списък обаче отдавна не го вълнува. В момента по-интересно му е да се научи да движи съществата си и да снима филм. Когато се стигне до тази повратна точка, предвиждаме, че ще е брутално и епично.

Тази събота се отваря шанс едно-на-милион да наблюдаваш Цецо в действие на Компютърно пространство 2013. Ние подгряваме с леко спускане във великолепно лудия му мозък.

Като малък исках да стана художник. Всичките ми мании са били свързани с рисуване и моделиране. Татуировки драскахме навремето в училище - всеки си направил машинка и татуира приятелите си. После разни работи си моделирах от глина. И след това игрите - ама мен ме кефеше да гледам, не толкова да играя. Това си е арт отвсякъде, супер вдъхновение, какви ли не светове. И той мозъкът ги помни. Изкривява ги, досъздава ги. Затова е важно, ако се занимаваш с 3D, като млад да си гледал доста - филми, игри, картини...
В крайна сметка станах
това, което исках.

Един от най яките дни в живота ми беше когато Аарън Симс ми писа: „Искаш ли да работиш за мен?" Какво да ви кажа... откачих. Ставам си аз сутринта, цъкам още сънен, чета някакви предложения за работа в сайта за фрилансъри, в който си пусках нещата, и гледам: Аарън Симс. И не мога да повярвам. Аз на този човек съм му луд фен от малък. Викам си: „Ебаси! Какво става? Някой се ебава с мен!" Ама вярно от него беше.

В Холивуд бих отишъл, ако не ме беше бъзе да се кача на самолет (смее се). Да, бе, аз съм някакъв смотан. Или може би просто не ми е времето, предпочитам да седя тук. Тук е окей, между другото - има интернет, има ток, има компютър (смее се).
Заобиколен съм от хора, които
ме обичат и са много добри.
Работата ми е като
оргазъм.
Бих се отказал от секса
по-лесно, отколкото от компютъра си. Даже отдавна съм се отказал (смее се).

Любимото ми същество е Медуза от Сблъсъкът на титаните, защото ми беше първото. Аз вече нямам любими. Правя ги и ги забравям.
Най-много ме кефи да създавам
герои от други планети, защото тогава си използваш познанията за анатомията и ги изкривяваш. Както е в Аватар - виждате женското извънземно каква е фина, готина, висока... Яко е, защото тези неща не са от реалния живот, те са ти само в главата и чак като ги направиш, ги виждаш и сам се изненадваш.

Ще ми се аз да съм измислил дизайните за Прометей. На мен любимият ми филм е Пришълецът, знаете ли го? Ето, за това ми се работи някой ден, ако пуснат нещо пак. Този филм ми е инспирацията за цял живот, за абсолютно всичко. Гигер за мен е най-добрият художник. За онова време какви работи е измислил просто... Цялото ми бюро е в скулптурки на пришълци.
Себе си бих нарисувал като
прасе с мускули (бурен смях). Човекоподобно обаче, изправено. Може с някакви по-особени шарки.

Силата ми е в органичните форми. В живите същества. Ако няма характер, не ми е интересно.
Преди ме вълнуваше
медицината, сега не толкова. Ама още ме кефи на село да помагам на баща ми с животните - да ги обезкостяваме, да ги дерем. И си ги снимам за референция. Колим прасе примерно, сваляме кожата и аз гледам вътрешностите - кое какво е, снимам всяка една... Жалко, че няма къде да ида на хора да го направя (смее се).

Рисковете на 3D-то са, че те завлича като наркотик. Преди година и половина доста се бях прецакал, защото тотално му се бях отдал. Четири години не съм излизал от нас, бях станал 120 килограма. И само 3D ми е в главата. Бях откачил. Живеех с едно момиче, тя ми готвеше, аз ставам от леглото, сядам на компютъра и почвам да измислям, да си доразработвам до три-четири през нощта... Така вдигаш летвата много, спор няма. Но си прецакваш всичко друго.

От дупката ме измъкна това момиче, като се махна от мен. И трябваше да изляза да си взема нещо за ядене отвън (смее се). Но не съжалявам за живота си преди, не си казвам: „Ебаси, какъв бях..."
Работата е там, че
на мен светът ми е скучен, така или иначе. И хората са ми скучни. Особено тия, дето се правят на интересни. Живея си в моя свят, в главата. И си ме кефи.
Лошото е, че
като си постигнеш голямата мечта толкова рано, къде да ходиш после да си поставяш други? Ако си мисля за бъдещето, искам да се чувствам добър просто. Това ме устройва.

Най обичам да лежа и да гледам в точка, докато мозъкът ми нещо си мисли, нещо си прави... Иначе сега излизам от вкъщи, правя нормални работи, които правят нормалните хора. Три дни седмично бачкам в Gameloft. Карам мотор, ходя на фитнес, на бокс. Готино ми е да се бием. За да се справя утре, ако се наложи някъде. Ами, така де. Да не съм някакъв охлюв.
Вечер ходим
често на стриптийз клубове с приятели, да разглеждаме за референция женски тела. Иначе предпочитам да правя мъжки тела, с мускули, героични такива.

Съревновавам се с най-добрите - ILM, Weta Digital... (които са правили героите от Кинг Конг и Властелинът на пръстените - б. а.)
Успехът е упоритост. И да си влюбен в това, което правиш. Не искам слава и никога не съм я искал. Преди ми беше тръпка да си показвам нещата, да пращам на приятели, интересно ми беше какво ще кажат. Сега ми е все тая.
Ставаш добър, само когато
не мислиш какви пари ще вземеш и колко известен ще станеш, а го правиш от сърце, за себе си. И правиш само това и не те вълнува какво става покрай теб.

От живота искам щастие. И здраве. Какво друго може да иска човек?

Тази събота (26 октомври) на Компютърно пространство Цветомир Георгиев ще води работилница  за дизайн и моделиране на 2D/3D персонажи заедно с Мирослав Петров и Мартин Пунчев - в Червената къща от 16:00 до 19:00

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев

 

Съвсем миниатюрна част от филмите, за които Цветомир Георгиев е създавал фантастични чудовища и супергерои, са: Сблъсъкът на титаните, Възходът на планетата на маймуните, Трансформърс 3, Пърси Джаксън, Невероятният Спайдър-мен и новият Костенурките нинджа, който връхлита догодина и ще е „суперготино направен, със CG целият, като Аватар".

Него самия този прогресивно набъбващ списък обаче отдавна не го вълнува. В момента по-интересно му е да се научи да движи съществата си и да снима филм. Когато се стигне до тази повратна точка, предвиждаме, че ще е брутално и епично.

Тази събота се отваря шанс едно-на-милион да наблюдаваш Цецо в действие на Компютърно пространство 2013. Ние подгряваме с леко спускане във великолепно лудия му мозък.

Като малък исках да стана художник. Всичките ми мании са били свързани с рисуване и моделиране. Татуировки драскахме навремето в училище - всеки си направил машинка и татуира приятелите си. После разни работи си моделирах от глина. И след това игрите - ама мен ме кефеше да гледам, не толкова да играя. Това си е арт отвсякъде, супер вдъхновение, какви ли не светове. И той мозъкът ги помни. Изкривява ги, досъздава ги. Затова е важно, ако се занимаваш с 3D, като млад да си гледал доста - филми, игри, картини...
В крайна сметка станах
това, което исках.

Един от най яките дни в живота ми беше когато Аарън Симс ми писа: „Искаш ли да работиш за мен?" Какво да ви кажа... откачих. Ставам си аз сутринта, цъкам още сънен, чета някакви предложения за работа в сайта за фрилансъри, в който си пусках нещата, и гледам: Аарън Симс. И не мога да повярвам. Аз на този човек съм му луд фен от малък. Викам си: „Ебаси! Какво става? Някой се ебава с мен!" Ама вярно от него беше.

В Холивуд бих отишъл, ако не ме беше бъзе да се кача на самолет (смее се). Да, бе, аз съм някакъв смотан. Или може би просто не ми е времето, предпочитам да седя тук. Тук е окей, между другото - има интернет, има ток, има компютър (смее се).
Заобиколен съм от хора, които
ме обичат и са много добри.
Работата ми е като
оргазъм.
Бих се отказал от секса
по-лесно, отколкото от компютъра си. Даже отдавна съм се отказал (смее се).

Любимото ми същество е Медуза от Сблъсъкът на титаните, защото ми беше първото. Аз вече нямам любими. Правя ги и ги забравям.
Най-много ме кефи да създавам
герои от други планети, защото тогава си използваш познанията за анатомията и ги изкривяваш. Както е в Аватар - виждате женското извънземно каква е фина, готина, висока... Яко е, защото тези неща не са от реалния живот, те са ти само в главата и чак като ги направиш, ги виждаш и сам се изненадваш.

Ще ми се аз да съм измислил дизайните за Прометей. На мен любимият ми филм е Пришълецът, знаете ли го? Ето, за това ми се работи някой ден, ако пуснат нещо пак. Този филм ми е инспирацията за цял живот, за абсолютно всичко. Гигер за мен е най-добрият художник. За онова време какви работи е измислил просто... Цялото ми бюро е в скулптурки на пришълци.
Себе си бих нарисувал като
прасе с мускули (бурен смях). Човекоподобно обаче, изправено. Може с някакви по-особени шарки.

Силата ми е в органичните форми. В живите същества. Ако няма характер, не ми е интересно.
Преди ме вълнуваше
медицината, сега не толкова. Ама още ме кефи на село да помагам на баща ми с животните - да ги обезкостяваме, да ги дерем. И си ги снимам за референция. Колим прасе примерно, сваляме кожата и аз гледам вътрешностите - кое какво е, снимам всяка една... Жалко, че няма къде да ида на хора да го направя (смее се).

Рисковете на 3D-то са, че те завлича като наркотик. Преди година и половина доста се бях прецакал, защото тотално му се бях отдал. Четири години не съм излизал от нас, бях станал 120 килограма. И само 3D ми е в главата. Бях откачил. Живеех с едно момиче, тя ми готвеше, аз ставам от леглото, сядам на компютъра и почвам да измислям, да си доразработвам до три-четири през нощта... Така вдигаш летвата много, спор няма. Но си прецакваш всичко друго.

От дупката ме измъкна това момиче, като се махна от мен. И трябваше да изляза да си взема нещо за ядене отвън (смее се). Но не съжалявам за живота си преди, не си казвам: „Ебаси, какъв бях..."
Работата е там, че
на мен светът ми е скучен, така или иначе. И хората са ми скучни. Особено тия, дето се правят на интересни. Живея си в моя свят, в главата. И си ме кефи.
Лошото е, че
като си постигнеш голямата мечта толкова рано, къде да ходиш после да си поставяш други? Ако си мисля за бъдещето, искам да се чувствам добър просто. Това ме устройва.

Най обичам да лежа и да гледам в точка, докато мозъкът ми нещо си мисли, нещо си прави... Иначе сега излизам от вкъщи, правя нормални работи, които правят нормалните хора. Три дни седмично бачкам в Gameloft. Карам мотор, ходя на фитнес, на бокс. Готино ми е да се бием. За да се справя утре, ако се наложи някъде. Ами, така де. Да не съм някакъв охлюв.
Вечер ходим
често на стриптийз клубове с приятели, да разглеждаме за референция женски тела. Иначе предпочитам да правя мъжки тела, с мускули, героични такива.

Съревновавам се с най-добрите - ILM, Weta Digital... (които са правили героите от Кинг Конг и Властелинът на пръстените - б. а.)
Успехът е упоритост. И да си влюбен в това, което правиш. Не искам слава и никога не съм я искал. Преди ми беше тръпка да си показвам нещата, да пращам на приятели, интересно ми беше какво ще кажат. Сега ми е все тая.
Ставаш добър, само когато
не мислиш какви пари ще вземеш и колко известен ще станеш, а го правиш от сърце, за себе си. И правиш само това и не те вълнува какво става покрай теб.

От живота искам щастие. И здраве. Какво друго може да иска човек?

Тази събота (26 октомври) на Компютърно пространство Цветомир Георгиев ще води работилница  за дизайн и моделиране на 2D/3D персонажи заедно с Мирослав Петров и Мартин Пунчев - в Червената къща от 16:00 до 19:00

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев

 

Гласували общо: 1 потребители