Европейска музикална култура - Будапеща | ВижMузиката с БМА и SofiaLive

ВижМузиката е рубрика на Българска музикална асоциация, която от 2017 г. насам разказва историите на българските музикални изпълнители и творци от всички жанрове. Проектът дава глас на музикални критици, журналисти и артисти с афинитет към писането, които представят многообразието, идеите и процесите в съвременната българска музика.

В партньорство със sofialive.bg рубриката среща публиката с утвърдени и нови имена от сцената – артисти, които създават собствен почерк и излизат отвъд локалния контекст, представяйки българската музика в Европа и по света. ВижМузиката е пространство за открития, контекст и смислен разговор за музика.

--------------------------------------------------------

На 26 февруари т.г. Симфоничният оркестър на унгарското радио с диригент Домонкош Хея изнесе изцяло Бетовенова програма посред вакханалията от юбилейни събития в Будапеща по случай 100-годишнината на доайена Дьорд Куртаг. Куртаг е последният жив мохикан в един забележителен пантеон на съвременното музикално изкуство, с който Унгария се гордее - Барток, Кодай, Лигети… Национална композиторска школа, дефинираща страната като един от най-значимите европейски музикални центрове на съвремието.

Концертът, на който присъствах, ми разкри значими детайли от анатомията на този национален музикален успех, а именно солидната класическа база, на която кълновете и пъпките на творческия дух да разцъфтят и да дадат обилни плодове.

Радио-оркестърът демонстрира солидна автономност на основните оркестрови умения, които радват сърцето и развързват ръцете на всеки диригент още на първата репетиция и които са в основата на всеки нов сценичен връх - безукорна ансамбловост, култура на звука, широка динамична амплитуда, разбиране на всяка група за точното ѝ място в йерархията и синтаксиса на Бетовеновия музикален език.

Още: She Doesn't & Jasmine Whale: Няма вакуум и слава богу | ВижMузиката с БМА и SofiaLive

Редуването до минор - до мажор - до минор в трилогията Кориолан - Троен концерт - Пета симфония (от т.нар. "героичен" период на твореца) създаде символично една голяма тричастна форма в рамките на вечерта, в която умелият диригент и младите солисти можеха да разчитат на рутината и реакциите на типично централноевропейски ансамбъл, за който базовото владеене на виенския класически репертоар се явява христоматийна даденост, а не продукт на екзистенциална борба при всяка нова концертна седмица.

Буквално вчера разменихме мисли с един мой състудент, уважаван концертмайстор, че би било чудесно и в нашите оркестри постепенно (възможно най-скоро!) репетицията в понеделник да заприлича на репетицията във вторник, и, бяхме единодушни какъв диапазон на повдигане на летвата на творческия резултат би дало това.

Увертюрата провокира слушателя да застане на ръба на стола си още с първите акорди и заложи драматичния експлозив по Чеховия театрален принцип - оръжието на сцената в начлото непременно ще доведе до изстрел накрая.

Тройният концерт предложи нужния контраст с мажорното си гамовидно-арпежно прелюдиране и светла диалогичност на солиращото клавирно трио - комплименти за цигуларя Янош Матиаш Щарк, виолончелиста Гергей Девич и пианиста Фюльоп Ронки, поставили отличните си инструментални умения в услуга на Бетовеновия стил, с прозрачно камерна звучност и липса на излишни външни ефекти. Съдбовната 5 симфония затвори рамката на диалектиката в програмната идейност на вечерта с една по-скоро романтична гъвкавост на интерпретацията, която, в рамките на добрия вкус, разчупи доста клишета, за което комплиментите са както за диригента, така и за оркестъра.

Отличен продукт на отлична система в създадени през годините отлични условия.

Още: Оратница: Нишки от миналото, звук от бъдещето | ВижMузиката с БМА и SofiaLive

С тъга ще направя паралел с мизерната действителност на нашия Радио-симфоничен оркестър (пълна подкрепа за наложителните стачни действия и справедливите исканията на колегите). И още паралели между феноменалната концертна зала на Лист-Академията и бижуто на Националната унгарска опера от една страна и пригодените за концертна и оперна дейност "кръпки" у нас - хотелско-ресторантски комплекс на застрахователно дружество и партийна централа на земеделците, от друга…

И ако решим да се оправдаем, че все пак унгарците са били под австрийско "владичество", което някак предопределя културната ориентация, то как например да вместим в такова оправдание импозантните сгради на Филхармонията и Операта в Скопие (завчера се върнах от там), една държава официално самостоятелна едва от 1991 г. и с население колкото София?

И последен, риторичен въпрос: като "изръшкахте Европата" и "видяхте свят", не се ли изчервихте поне малко от сравнението с трагикомичната материална база и срамното заплащане на музикантите ни, дами и господа управници? 

И не, културата не е черешката на тортата, без която може, тя е субстанцията и определящият фактор за мизерията или процъфтяването на индивида, обществото, държавата. Защото според принципите на Херметизма светът е ментален, нещата са в съответствие "каквото горе - това и долу" и всяко (без)действие има своите последствия.

Доказателство за всичко това видях и чух на описания концерт в Будапеща.

Автор: Евгений Шевкенов