Тази музика (може да) съдържа надежда | ВижMузиката с БМА и SofiaLive

ВижМузиката е рубрика на Българска музикална асоциация, която от 2017 г. насам разказва историите на българските музикални изпълнители и творци от всички жанрове. Проектът дава глас на музикални критици, журналисти и артисти с афинитет към писането, които представят многообразието, идеите и процесите в съвременната българска музика.

В партньорство със sofialive.bg рубриката среща публиката с утвърдени и нови имена от сцената – артисти, които създават собствен почерк и излизат отвъд локалния контекст, представяйки българската музика в Европа и по света. ВижМузиката е пространство за открития, контекст и смислен разговор за музика.

-------------------------------------------------

Това е заглавието на новия албум на Рей (Raye), но тази статия не е само за него, нито за нея, макар че Raye е едно от хубавите явления в музиката напоследък. Взимам назаем заглавието и защото е великолепно, и защото в дните около неговата поява се подредиха събития в музиката, наистина даващи надежда, и защото музиката не само може, но и винаги е съдържала надежда. Невинаги на повърхността, не винаги в мейнстрийма, не и напоследък.

Но…. Ето за това "но" искам да пиша.

Всичко започна вечерта на един скорошен четвъртък, когато изведнъж в профилите на много мои приятели започна да се появява една и съща песен. Хората споделяха (като малки светлинки, излъчващи радост) "Days We Left Behind" на Пол Маккартни (предстои излизане на цял нов албум на сър Пол, който си е на хубавите 83). Името на песента е колкото за преди, толкова и за днес. Веднага я чух и почти веднага заплаках. От щастие, от красота, от миналото (неговото, моето, нашето). Гледах как на екрана просто се появяват думите, ръкописно, ненатрапчиво, събрали целия живот. После я чух отново. И отново. И се почувствах свързана с всички останали, които правеха същото в момента. Ето само малка част от музикантските коментари за появата на "Days We Left Behind":

"Трябва да сме благодарни на Бог, че все още е възможно тази песен да е released 3 hours ago! Дано тази светлина е с нас възможно най-дълго…" (Борислав Бояджиев – за случайно незапознатите, един от синовете на Румен Бояджиев и Даниела Кузманова)

"Добре, че е сър Пол Макартни, за да напомни…" (Миро Иванов – китарист в някои от най-интересните и смислени проекти в родната музика)

"Велико...чувам след време кавърите на Arcade Fire, The Killers…Господ си има своите пратеници" (Георги Георгиев от "Остава", както винаги – с поглед в бъдещето, дори в този коментар)

След това, само в рамките на 24 часа излязоха новите албуми на Raye (много музикантски, театрален дори), на Charlie Puth (с много vibe от 90-те и "взето назаем" от Фил Колинс, особено в "Changes") и (след дълго и забележимо отсъствие) на The Fray, отново заглавието е страхотно – "A Light that Waits".

Сякаш се беше отворил прозорец, в който се появяваха добри коментари за важни музикални събития (да, музиката е важна, поне колкото политиката), но не за собствени постижения, а за успехите на другите. Големият ни пианист Людмил Ангелов написа как концерта на младия, но с изумителна вече кариера пианист Емануил Иванов в университета Стеленбош в ЮАР е бил истинско събитие, във всеки смисъл на тази дума – пианистичен, празничен, оставящ следа.

Заговори се на държавно ниво, че музиката (и изобщо изкуството) се измерва не само с продадени билети, но и със съдържание.

Пътувайки в колата само часове по-късно, слушах с удоволствие Coldplay по радиото и веднага след тях започна друга песен, която не можах да позная в първи момент, но страшно ми хареса китарната интродукция и тъкмо си мислех колко качествена музика се прави по света и колко са добри британците, когато се оказа, че песента е на "Остава". Да, не по-лоша от Крис Мартин и компания. И да, в България се прави много смислена музика, но повечето хора просто не знаят за нея (не визирам "Остава" толкова, те надминаха доста бариери, но има други групи, които си струват, но не получават вниманието, медийно и личностно, което заслужават).

След това прочетох за поредния концерт на Вили Стоянов и Мишо Йосифов и как залата е била препълнена - и тази новина не само може, но и съдържа надежда, защото е плод на дълги години формиране на публика за качествена музика, публика за джаз. И само след дни ни чакат още "Новини в джаза" (следваща емисия). И двата биг-бенда (на Музикалната академия и на Софийското музикално училище), които те ръководят или по-скоро, с които работят неуморно, все по-често и ярко присъстват на големи събития и създават празници и в делника.

Междувременно Живко Петров прави турне – само той и пианото. Красива музика, друга реалност.

Предстои и следващия спиращ дъха концерт на Светлин Русев, пак "На границата на невъзможното", този път със сонатите и партитите на Йохан Себастиан Бах за соло цигулка.

Няколко дни по-късно отново музикалното социално пространство се зареди с добра енергия – излезе "Време" на младата, но със стотици часове свирене и търсене в репетиционната зад гърба си, група The Lefties. И са намерили. Чуйте тази песен. Време е за надежда, нали?!

Автор: Лили Големинова