Вълшебната вълшебна флейта в Пловдивската опера | ВижMузиката с БМА и SofiaLive

ВижМузиката е рубрика на Българска музикална асоциация, която от 2017 г. насам разказва историите на българските музикални изпълнители и творци от всички жанрове. Проектът дава глас на музикални критици, журналисти и артисти с афинитет към писането, които представят многообразието, идеите и процесите в съвременната българска музика.

В партньорство със sofialive.bg рубриката среща публиката с утвърдени и нови имена от сцената – артисти, които създават собствен почерк и излизат отвъд локалния контекст, представяйки българската музика в Европа и по света. ВижМузиката е пространство за открития, контекст и смислен разговор за музика.

--------------------------------------------------------------

"Вълшебната флейта" е особен случай в музикалната съкровищница. Уж зингшпил - някакъв прадядо на оперетата, квази бурлеска, едва ли не лековат водевил, от една страна, от друга тази опера задълбава и като театрална фабула, и като музика, във вечните философски недра, възпявайки любовта, нравствеността, хуманизма, дуализма, просветлението... 

Моцарт и Шиканедер ловко и изкусно успяват да опаковат ценното в приятното, задълбоченото в ефектното, вечното в ежедневното. И ако свалим шарените калейдоскопни очила, ще прогледаме отвъд фа-мажорните лупинги на Царицата и хитовия дует "па-па", в преобладаващата музикалната строгост на повечето арии и ансамбли, несъответстваща на "плебейското" ниво на възхищение на тълпата от "виртуозното" и "забавното".

"Вълшебната флейта" е многопластова музикална Библия, с безброй смислови слоеве надлъж и нашир - от първосигнално-директното "не кради, не убивай" до тайнствените пророчески алегории в "Апокалипсиса на Св. Йоан". Улавянето на тънкостите, които предопределят симбиозата на музика и действие в такъв Gesamtkunstwerk* е определящо за намирането на сполучливия баланс между "prima la musica"* и "Regiеtheater"*. Фина работа за майстори и естети - комплименти за постановъчния екип!

Диана Добрева, като необременен не-оперен режисьор, успява да тълкува с невинно чисти средства либретото, без да плаща данък на модерното пъчене и кълчене на голяма част от оперно профилираните си колеги. Различното и новото, което тя предлага, в никакъв случай не е самоцелно и формалистично, то не клати музикалната лодка на сцената за сметка на егото на постановчика и не развява с повод и без повод всевъзможни неподходящи "финтифлюшки" пред очите на публиката. Нейният убедителен подход е солидно подплатен от съвременна пуристична сценография и прекрасни (скъпи!) костюми.

Единственият (чисто субективно от моя гледна точка) малък минус тук е някак комичната и неособено автентична масонска символика. Встрани от това, режисьорката разгръща образите в посока лайтмотивност, с пестелива характеризация на присъствието на отделните герои и общото усещане за едва ли не черно-бяла графичност, като дуалистична антитеза на извънредно колоритния Моцартов музикален език. Липсата на преекспониран сценичен колорит е компенсирана от остроумния лабиринт на вавилонския каламбур на езиците в диалозите и от една ярко розова точка на предимно монохромния фон - Папагено. Сценичният и вокален образ на баритона Милутин Йочич се открои като пълен отличник в един солиден екип от много добри солисти, които покриха доста от високите "немски" оперни стандарти, особено що се касае до ансамблите, "изпипани" с внимание и майсторство заедно с диригента.

Диан Чобанов, виенски възпитаник до мозъка на костите, бе свършил огромна подготвителна работа в изчистването на детайлите на кристално прозрачната Моцартова партитура, което даде резултат в извънредно пъргав оркестров облик (изящни щрихи, динамики и фрази), компактен хор (без нито намек за обичайния италианско-руски маниер на разпяване по нашите земи), страхотни вокални ансамбли (трите дами, трите момчета - брави!). На принципа на видимата и невидима част от айсберга именно в този безкомпромисен подход към репетиционния процес можем да търсим корените на успеха, които спомогнаха творческия миг да одухотвори и съживи нотните знаци в момента на сценичната магия. Суверенната категоричност на Чобанов на пулта и ролята му на непосредствен вдъхновител във воденето и контрола на пулса на самия спектакъл, бе демонстрирана с автентична Моцартова лекота и елегантност, с подкупваща липса на самоизтъкване и самолюбие - знак за зрялост и творческа честност пред олтара на първожреца Амадеус, чиято юбилейна 270-годишнина започна отлично с този впечатляващ спектакъл.

Честит рожден ден, Johannes Chrysostomus Wolfgangus Theophilus Mozart! 

*Gesamstkunstwerk нем. - цялостна художествена творба, синтез на изкуствата

*prima la musica итал. и *Regietheater нем. - противоположни идеологии, най-общо описващи ръководните роли на музиката или действието в оперната естетика

Автор: Евгений Шевкенов