Коварство и любов

Заклеймяващ политически спектакъл с ударение върху коварството. Режисьор: Стайко Мурджев; костюми: Невяна Кавалджиева; музика: Петър Дундаков; с Калин Врачански, Йоанна Темелкова, Пламен Манасиев, Петя Силянова, Ириней Константинов, Росен Белов, Мартин Гяуров, Анастасия Лютова, Яна Бобева

Началото лъже. Първите сцени от Коварство и любов на театър София създават усещането, че си в огромно празно пространство с отчетливата акустика на готическа катедрала. По-късно се появяват и актьорите - с перуки и кринолини, с пристегнати корсети и плащове - и тогава си казваш: „Аха, Шилер! Аха, немски романтизъм."

Калин Врачански е в ролята на младия президентски син Фердинанд фон Валтер, който се обяснява във вечна любов на една обикновена девойка - Луиза Милер (Йоанна Темелкова). И по всички правила на жанра следва красива сцена, в която младите редуват целувките с шепи вода, или с други думи - идилията е пълна.

Работата е там обаче, че това не трае дълго. Младият режисьор Стайко Мурджев дава нов живот на класическия текст на Фридрих Шилер и само няколко минути по-късно забравяш за немския романтизъм, за любовта и за всичко. Празното пространство вече е нещо като рампа с железни парапети, където се произнасят оглушителни речи пред послушната долу тълпа. (Добра сценография и музика впрочем, която дълго се помни!) Актьорите говорят през мегафон, маршируват отсечено с високи ботуши и в кафяви униформи, които ни запращат директно във времето на Третия райх.

Президентът фон Валтер (с изпълнението си Ириней Константинов получи номинация за Икар 2012) настоява наивният му син да се ожени за дворцовата фаворитка лейди Милфорд (страхотно изпълнение на Анастасия Лютова). В интригата са замесени и останалите - лейди Милфорд си има своите апетити към сина, а пък съветникът иска бедната девойка Луиза Милер само за себе си. Любовта става все по-неудобна, на дневен ред излиза насилието и съвсем скоро Фердинанд фон Валтер ще облече кафявата униформа. Колкото до финала, там всичко си е по Шилер - чел ли си Коварство и любов, то тогава знаеш как свършват нещата.

С тази разлика, че ако някога Шилер е вярвал (пише Коварство и любов през 1784-та), че животът е непрекъснат стремеж към красивото и доброто (немският поет е и автор на прочутата Ода на радостта, която днес е официален химн на Европейския съюз), сега за Стайко Мурджев човекът е преди всичко безпощаден, разрушителен, безмилостен и коварен. И ако единият е поставил акцента върху любовта, то другият прави заклеймяващ политически спектакъл с ударение върху коварството.

Текст Оля Стоянова