Троянки

Дълбоко ангажиран спектакъл, разтревожен за мира в ситуация на перманентна война

Режисьор: Ева Волицер; удожник на костюмите: Яна Дворецка; сценография: Ирина Магдалинчева; със Силвестър Инджелиев, Габриела Гавраилова, Соня Хоанг, Воймира Дичева, Румяна Великова, Деля Харалампиева, Александрина Янкова, Снежанка Асенова, Йорданка Петрова, Койя Чехларова, Виктор Андреев, Виторио Йорданов и Теодор Генов

Новата премиера в Университетския театър на НБУ е сред малкото талантливи младежки спектакли този сезон, които са точно в десятката - не дълго след кървавите атентати в Брюксел, Троянки от Еврипид (режисьор Ева Волицер) идва като сериозно предупреждение за лавинообразния хаос, който все по-мощно връхлита всички точки на света почти едновременно. Трагичното съвпадение на събития и обстоятелства още повече акцентира на тревогата за съдбата на инквизирания мир и пречупената хармония в свят на перманентна война, водена с всички възможни средства.

Още повече, че известната драма на Еврипид, чието действие се развива след падането на Троя, е сред най-рядко поставяните на сцена у нас и това също е обяснимо - никак не е лесно да се интерпретира толкова дълбока трагическа пиеса със средствата на съвременния театър, които не само не лишават оригиналния текст от поетичност и драматизъм, но и ги надграждат. Под умелата режисура, младите изпълнители са се справили с тази нелека задача, изграждайки интересни характери и взаимоотношения.

Богове и богини, смъртни и пророчици, жертви и палачи, но преди всичко: достойни и смели жени, вдовици на най-храбрите воини на Троя, безславно предадени като робини на лидерите на ахейците - такива са героите в този ангажиран спектакъл. Сред тях се отличават образите на дълбоко страдащата Хекуба (Соня Хоанг), полудялата от мъка Касандра (Румяна Великова) и особено Хорът, който е самостоятелно действащо лице. Хорът е изграден от различни гласове и лица с единна и многогласна полифоничност (характерните Воймира Дичева, Деля Харалампиева, Койя Чехларова, Снежанка Асенова и Йорданка Петрова). Актрисите демонстрират респектираща единност на действия, психологически състояния и реакции. Хореографията на Таня Соколова и пластиката на Иван Недялков са не по-малко впечатляващи, като въздействието им се инкрустира в паметта на зрителя в кулминационните моменти.

Троянките в хора имат поливалентна функция: едновременно свидетели и коментатори, участници и жертви в трагичните събития. Те са също и обладани със силна емпатия към пленените си господарки робини, но най-вече - свободни по дух, гневни жени, чиито думи отекват. Някои от най-интересните кулминации са изразени без думи. Като онемяването от ужас на една от девойките в хора (ярък образ на Снежанка Асенова), която губи гласа си, покосена от мъката. Само че тя не губи духа си и нейното безмълвно, но активно присъствие постоянно дава сили на останалите в хора.

Троянки от Еврипид е един от онези спектакли, чрез които се измерва не само таланта и свежестта на театралния екип, но и моралната ангажираност в контекста на времето. Дори само фактът, че младите изпълнители са се захванали всеотдайно с толкова сложна материя точно днес, когато почти никой от режисьорите няма кураж да постави на сцена болезнено актуалните, но сложни образци на античната драма (Есхил, Софокъл, Еврипид) - е достатъчно показателен.

Текст Патриция Николова / Фотография Цветан Игнатовски