Най-съкровените ни детски мисли

Мислех си, че съм осиновена

„Брат ми ме излъга, че съм осиновена. Не можах да го приема и не говорих близо месец на майка ми. Накрая тя ми се скара за нещо, а аз ѝ казах да не ми говори какво да правя, при положение, че дори не ми е майка.“ 

Мислех си, че ще ми свършат думите и мълчах…

„Явно съм надула главата на братовчед ми Йонко и той ми каза да помълча малко, защото щели да ми свършат думите. Резултатът: Пазих си думите доста дълго време и се опитвах да използвам възможно най-малко за да не ми свършат.“

Когато нашите ми казаха, че няма Дядо Коледа си мислех, че лъжат

„Защото не им се занимава да ми носят писмото до него до пощата. А те са ме мислили за пораснал…“

Не стъпвах по фугите между плочките

„Мислех си, че тия плочки нарочно са очертани и тия линии са там със значение и гледах осъдително всички хора, които ги настъпват.“

Татко ми беше казал, че когато губя всъщност печеля

„Не разбирайки израза докрай, губех нарочно всеки път и тайничко се надявях някой друг да е пръв. Когато падах на всички възможни игри първи, ликувах и скачах от щастие, без да споделя, че всъщност съм спечелил.“

Мислех, че да пия веро е най-якото нещо на земята

Нашите доста често ми казваха да не пия веро. Ама наистина често. Аз при всеки удобен случай надигах бутилката и пиех на големи глътки. Мислех си, че мега яко.

Мислех си че не е ок да вземам бонбони от съучениците си, защото реално в 1ви клас всички ми бяха все още непознати

„От непознати нищо не се взема!“ – доста сериозно съм го приемала този израз. За всеки рожден ден, когато някой от съучениците ми черпеше, аз не си вземах и се радвах, че съм послушна.“

Мислех си, че мога да имам най-различни имена всеки ден.

Така, аз се казвам Александър и едни ми викаха Сашо, други Алекс. Не намирах нищо общо между двете и реших, че просто имам две имена. След което, се замислих, че където са 2 там са и 3 и 5 и 10. Един ден бях Боби, друг Питър (от Питър Паркър) после Наско…

Сипвах мляко в радиото

Мислех, че в радиото има бебе или умален вариант на човек, които говори. Става въпрос за тези старите радиа. Беше ми мъчно, че никога не излиза от кутията и го хранех с моята храна – мляко съм сипвал, кюфтета, сладко и много домати, защото аз не ги ядях. Можете да си представите….

Чакаме да кажете вашите съкровени мисли и желания под статията.

Разказ за пътуване до Египет.

Безполови кукли за деца-творци

Искам да съм дете и го искам веднага