Актрисата Весела Бабинова: От това да се срамуваш може да научиш много

icon
Sofialive.bg
Източник: Яна Лозева

Гледали сте я в „Денят на бащата“ и „Вездесъщият“, в Малък градски театър „Зад канала“ и в Народния. Ако пък сте я виждали в "Нощна пеперуда", значи сте наясно с магията, която пренася на сцената. Мервали сте я насам-натам из София и сигурно сте забелязали очите ѝ. А ето и нещо за четене с нея – нашия забавен разговор с Весела Бабинова за лампи за клавиатури, мандарини, Висоцки, тъпи сериали и ритъма на дъвчене:


Как избираш ролите, в които искаш да играеш? Каква роля би отказала?

Най-важни за мен са колегите. Ако вярвам, че ще се сработим и харесвам работата им, тогава почти винаги се съгласявам. Режисьорът, разбира се, също е важен и не на последно място – текстът. Това са основните компоненти, които, мисля си, всеки актьор гледа. Тези “правила” важат по-скоро за представленията ми извън театъра, в който съм – Малък градски театър “Зад канала”. Там обикновено не ни питат: “Искаш ли?”, но имаме право да отказваме. За щастие, трупата ни е страхотна, режисьорите, които работят с нас, също и никога не съм съжалявала, за нещо, в което съм участвала. За отказване... не знам. Към момента съм отказвала, защото вече съм ангажирана с нещо друго.

А в момента с какво си ангажирана?

Репетираме с Крис Шарков в театър “Азарян” на Уелбек последния роман “Серотонин”.

По-трудно или по-лесно е за една жена да е актриса в сравнение с един мъж?


По-трудно е, но, ако перкаш смело напред, както майка ми казва, не бива да се притесняваш. За мъжа нещата винаги са се получили, защото е много добър, а за жената, защото е много красива. Така или иначе, много по-интересно е, когато е по-трудно.

"За актьор е лошо да има чувство на срам" - съгласна ли си?

Това за първи път го чувам. Разбира се, че не е лошо. Няма човешко същество, което да не изпитва срам. Срамът е едно от усещанията, които са ме научили на много – да се съсредоточа и да си спомня кое е най-важното. Срамът е супер, да не го обиждаме. 

Добре, няма вече. Кога последно „умря“ от срам и какво научи от тази случка?

След спектакъл едно момиче, което познавам, но не официално, ме чакаше с майка си да ме поздрави. Каза ми много мили и хубави неща, аз благодарих, поговорихме си малко и накрая пак казах: “Благодаря ти...” и я нарекох по име, което месец по-късно аз разбирам, че е грешно и тя въобще не се казва така и аз съм го объркала не само пред нея, но и пред майка ѝ. Беше доста тъпо от моя страна, но стана така, че пак я засякох и ѝ се извиних.

Има ли актьор, с когото би искала да имаш обща сцена?

Мадс Микелсен.

Ахааа. А имаш ли по-конкретни очаквания каква да е сцената?

Очаквам да е драматична. Някакъв трилър ми се иска. Да разследваме нещо заедно.

фото: Полина Михайлова


Имаш „Аскеер“ за изгряваща звезда („Нощна пеперуда") и „Икар“ за поддържаща женска роля („Поп-Фолк хроники: Бели птици и куршуми“. Какви други награди имаш през живота си от други области? Диплома по фетовка от 6-годишна? Златен медал по плуване в училище?

Те и останалите са все покрай театъра. Тъкмо миналата седмица с досада чистих вкъщи и установих, че са доста. И ми стана малко приятно, няма да лъжа (смее се). Иначе от училище имам от Руския културно-информационен център за изпълнение на песен на Висоцки (“Утренняя гимнастика”).

Ехаа, молодец! Кой друг българин може да се похвали с такава награда! Коя от всички награди ти е най-ценна?

По-скоро бих казала, че ми е най-свидна и мила, но тя стои при нашите, не е вкъщи. Това е Аскеер за изгряваща звезда, защото е за първата ми роля като професионална актриса. Коля Лебедушкин, военнослужещ първа година, “Нощна пеперуда”, режисьор Явор Гърдев. Оттам започна всичко.

Четеш ли в социалните мрежи мнения за теб и работата? Как ти влияят?

Не чета. Хората винаги имат какво лошо да кажат, тъй че дали ще го чета, или просто ще го предположа, все едно. За хубавото ми пишат съобщения, на които отговарям винаги.

Какво би променила в социалните мрежи?

Бих оставила само бутона share. Не ми харесва, че станаха толкова голяма и значима част от ежедневието ни и че масово се правим на нещо, което много ни се иска да сме, но не сме.

фото: Александър Станишев/кадър от "Денят на бащата"

 

Най-чудната измишльотина за себе си, която прочете в медиите?

В медиите всичко е вярно, там не си играят. Сериозни хора.

Преди 7 години в статия за теб в сайта ни беше казала, че си говориш сама, когато си у дома, абсолютно всичко, което ти минава през главата. Още ли е така?

Преди 8 беше, между другото. Да, още е така, само че не всичко, само важните неща.

Човек с такъв навик, сигурно има и други шантави навици, би ли споделила още някой?

Докато ям и дъвча, си измислям мелодия спрямо ритъма на дъвчене. Не знам дали ме разбираш.

Ох, сега, като не живееш с родителите си, няма как навреме да ти направят забележка, че така ще се задавиш и ще те мислим... А имаш ли някаква мания, дори вредна страст, но си ѝ се отдала?

Когато съм сама и имам време, гледам тъпи сериали. Сега съм на Gossip Girl. Това ми е по-скоро guilty pleasure.

С кое свое човешко качество се гордееш най-много?

Може би, че съм деликатен човек, имам чувство за такт и отделно от това не съм сръдлива.

Най-глупавият подарък, който си получавала?

Лампа за клавиатура. Компютър ползвам веднъж в годината, съответно тази лампа нямам представа къде е сега.

А най-тъпият въпрос, които ти е зададен (може и от това интервю да е)?

Единият е: „Весела, много ли си весела?“. Другият: „Как ги научавате тея текстове, бе?“.

Как решаваш конфликтите? Плашиш ли се? Влизаш в тях с директни думи? Или тихо страдаш и бездействаш, надявайки се да има развитие?

Зависи. За някои влизам директно, за други установих с времето, че просто трябва да ги пусна, особено ако са свързани с малки хора. Както се казва в “Пияните”: “Смисълът е да виждаш. И толкоз.”.

В "Пияните" на Явор Гърдев. Фото: Стефан Н. Щерев

 

Кой е твоят тип хора, с които се разбираш най-добре?

С много чувство за хумор, да носят на майтап, да са весели, да са верни другари в кофти моменти и да знаят, че всяка история има две страни.

Какъв тип грижа, жестове, поведение от любимия те карат да се чувстваш обичана?

Всякаква. От това, че ми е купил мандарини до изненадващо пътуване.

Нещо мъдро за финал?

“Денят, в който спреш да се състезаваш, е денят, в който ще спечелиш състезанието.” Боб Марли.

 

Интервю на Милен Антиохов