Енджи Касабие: Животът без любов, без грижа, без хора не е живот

icon
Sofialive.bg
Източник: Красимир Николов - Стамбини

Знаете, че Енджи е диетолог и модел – а ще се съгласите, има логика един добър диетолог да притежава и визия за модел, нали? Познавате я от различни риалити формати. Може би сте нясно, че е учила в International College IC в родния си Бейрут, че има докторантура във Вашингтонския университет, специалност „Диететика“ и че е асистент в „Катедра по хигиена, медицинска екология и хранене“ в Медицинския университет. Но се обзалагаме, че нямате представа какво ни отговори на въпроси, в които се прескачат пържени скакалци, баклавички, белѝчки, огледала, Арни и 4 милиона последователи:

Ти си против драстичните диети. Не е ли обаче умереността най-трудното за повечето хора по отношение на храненето?

Най-трудно е да се спазва умереност, вярно е. Но това е моя работа като диетолог – да успея да убедя хората постепенно да преминат към умереност. Колкото по-лесна е диетата, толкова по-лесно е да навлезем в умереност. Драстичните, забранените неща никога не ни носят резултат. Защото в подсъзнанието на всеки един от нас го има „Кога ще приключи това“, както и „Кое ми е позволено да го хапна, за да мога да го хапна в голямо количество и да притъпя този глад“. Глад, който мислим, че имаме, но реално го нямаме.

Изключително активна си – имаш много и работни, и семейни ангажименти. Как разпускаш от психическата умора и пренапрежението?

Аз съм един много интересен индивид. Аз съм много позитивна и това е нещото, което ме спасява – колкото и негативни неща да ми се случват, след половин час са ми минали вече. Винаги гледам откъм позитивната страна. Никога не вредя на никого, никога не мога да карам никого да се чувства зле и причината да съм аз. И напрежението от само себе си се пречиства. Обичам много! Любовта за мен е всичко. Аз всичко, което правя, го правя с любов. С лекота и с любов. Когато любовта е в сърцата, когато има позитивност – всичко може да се пречисти.

Със съпруга си Рабих и сина си Райън като бебе


Снимка: Костадин Кръстев Коко


Неведнъж си казвала, че стресът е може би най-големият враг на фигурата, на здравето. Ти как го ограничаваш ежедневно: не гледаш новини, не ругаеш шофьорите, които те засичат в движението, не четеш жълтите новини по твой адрес?

Лично аз много рядко гледам новини, защото обичам да живея спокойно. Не, не ругая шофьори, защото не карам кола, винаги ме возят. Аз не мога и със стреса на карането, паркирането и тъй нататък. И винаги съм out of time и гледам да не шофирам. Не чета жълти новини и въобще не ме интересува кой какво пише за мен. Аз вярвам в Господ и че това, което е писано, ще се случи и мисля, че колкото и да се уплаши един човек, той не може да промени истината и нещата, които ще се случат. Така че трябва да имаме вяра. Защо да мислим и да се притесняваме за онова, което може да стане, като не е станало още. Няма нужда от допълнителен стрес. Според мен хората стават лоши и от това, че мислят само за лоши неща. Ако мислят за любов и колко е голям Господ и колко Той може да ни даде спокойствие и никога няма да ни остави. Той ни изпитва, защото ни обича. Всичко е добре, когато вярваме.

Казваш, че когато мозъкът е спокоен – няма стрес и няма проблеми с червата. Но как мозъкът да е спокоен, когато човек е на гости и на масата пред него е претрупано с колбаси, руска салата, сармички, кьопоолу, баклавички, чипсове и т.п. - и цяла вечер са му под носа тия неща?

Понеже съм известна личност, непрекъснато ме канят на различни ресторанти. Постоянно съм поканена на вкусотии и постоянно ги опитвам, но това не означава, че трябва да ги ям като за последно. Не трябва да ми носи стрес. Никога човек няма да напълнее, защото е поопитал от нещо. Проблемът при нас е, че ние непрекъснато опитваме и непрекъснато не успяваме да се ограничаваме, защото винаги имаме притеснението, че утре отново ще сме на диета. А ако реално просто спазваме начин на живот, който да е постоянен, няма да стигнем до тук. Така че в никакъв случай това не ме притеснява, постоянно го има и човек трябва да има вяра в себе си, да знае какво иска.

Хората често се „награждаваме“ с храна. Ти как се награждаваш след особено успешен ден или преминато предизвикателство?

Нали ти казах, че аз съм по-странен индивид и за мен удоволствието идва с удоволствието на другите. И когато съм постигнала някакъв резултат, особено ако имам много успешен ден, аз от радост не мога да спра да награждавам другите. Аз гледам да правя нещо за моя син, а не да му купя играчка. Гледам да му взема нещо, което може да му бъде от полза по-нататък в живота. Да осигурявам живота на майка ми, на сестрите ми, на сина ми, на хората, които обичам, на моите приятели, да ги каня при мен. Награждаването в живота не винаги е свързано с храна и с пари. Награда е когато виждаш всички около тебе весели, защото ти няма как да си весел сам – награждаването винаги трябва да е заедно с другите.

С Робърт де Ниро


Кога последно яде street food: пица, сладолед, дюнер, баничка?

Точно в момента, докато отговарям на тези въпроси, си хапвам един кроасан и ми дава достатъчно удоволствие. Аз много рядко ям кроасан, защото той не ме засища много, но днес ми се ядеше нещо по-сладичко. Естествено, ям един кроасан, не пет и гледам да го отбягвам. Но когато го ям, трябва да бъде перфектно направен.

Лично за теб коя храна е най-отблъскваща и за нищо на света дори не би я вкусила: боб със зеле, овнешка главичка, пържени скакалци?

Абсолютно нито едно от изброените не бих го хапнала – не за друго, а просто не ги обичам. Аз не ям боб, много рядко ям зеле, само зелеви сармички бих яла от време на време. Овнешка главичка също никога няма да я ям. А пържените скакàлци даже и не знам какво са (б.а. - не познава значението на думата „скакалци“) – никога няма да ги ям.

Работиш с холивудски и боливудски звезди, български и арабски актьори, певци и водещи, аристократични семейства от ОАЕ. Може би физически най-едрият сред тях е Арнолд Шварценегер. Какъв обем храна изяжда на ден той?

Може би да, най-едрият е Арнолд Шварценегер, но той е едър повече с мускулна маса, отколкото от храна, той наистина си има навика на правилно хранене. Той винаги е бил в перфектна фигура, малко по-едра форма, но си хапва много правилно. Този, който никак не обича да хапва правилно и обича да хапва много обилно, е Джон Траволта. Успяхме да получим голямо „Да“ и от Силвестър Сталоун – преди да си тръгне от България, го попитаха „Какво харесахте най-много в България?“ и той каза „Храната. А за нея се доверявам на един човек – Енджи Касабие!“ – с което се гордея!

Активна си в Инстаграм, имаш близо 4 милиона последователи. Но си казвала, че не харесваш много социалните мрежи. Какво те дразни, какво не ти харесва в тях?

Да си инфлуенсър означава, че имаш отговорност. И колкото по-известен ставаш, толкова по-голяма ти е отговорността. Аз като майка държа на контента, който давам, да е качествен. Ако рекламирам някакъв продукт, този продукт трябва да бъде качествен. Ако не съм сигурна – никога не бих го рекламирала. Аз, естествено, мога да създам контент, който да показва лайфстайл, поддръжка на кожата, на тялото, но трябва да дам и качествен контент, който да може да се отрази добре и върху нашите деца, и върху нашите родители, и върху нас самите. Мен ме гледат 4 милиона човека. Аз имам отговорност към тези 4 милиона да давам качествен контент, който би им помогнал да бъдат позитивни в този живот. Да ги науча да обичат, да са позитивни, да си помагат, защото, за съжаление, в този живот хората не се интересуват един от друг – „колкото по-лошо е другият, толкова по-добре за мен“, което е много неправилно. И ние трябва да сме позитивни, да променим начина на мислене на тези хора.

Със сина си Райън


Добре е известно, че съпругът ти, Рабих, е модел - "Мистър Ливан" за 2014 г. За работата и на двама ви е от голямо значение безупречният външен вид. Колко огледала имате у дома си? Кой има повече дрехи?

Не знам дали ще ми повярвате – имаме две малки огледала вкъщи. Няма къде да се гледаме, когато се обличаме, защото бяхме до момента в ремонт. За мен красотата е тази, която остава под грима, под дрехите. Да се грижа за своята добра визия и красота не само за тази година, не за другата, а за идните 10-15-20 години. Целта ни – и на мен, и на моя съпруг – е да изглеждаме така добре и след 10 или 20 години. Така че грижата е на много по-дълбоко ниво, отколкото само как изглеждаме външно.

А какъв тип грижа, отношение от любимия човек те карат да се чувстваш обичана?

Когато знам, че моят съпруг се грижи за мен, когато му пука за мен, за моята работа. При нас няма сблъсък кой е по-добър. Напротив – даваме си кураж един на друг, казвам му колко е добър и той ми казва колко съм добра. Той иска да раста, да се чувствам добре и аз нямам нужда от никаква друга грижа: нито пари, нито друго.

Синът ти Райън е на такава възраст, на която да е палав е здравословно за него. Коя е последната беля, която направи?

Райън не е толкова палав. Палавичък е, но ни слуша. Пука му, когато му казвам нещо да не го прави. Иначе – както всяко дете си прави белѝ. Една беля, която направи преди няколко седмици – счупи ми часовника. Но той си знае, че е направил грешка. И вече внимава, когато ми държи часовника, казва: Mommy, I don’t want to break it; I broke your watch, but now I’m not gonna break it. Така че внимава вече, научи се.

Снимка: Красимир Николов - Стамбини

 

С майка като теб той сигурно се храни изключително разнообразно и пълноценно. На кой твой десерт най-много се радва?

Райън се радва на всяко едно нещо, което му приготвям. Аз не го ограничавам, защото не искам да има подсъзнание, че това му е забранено и после да наваксва. Напротив, давам му абсолютно всичко – и вредно, и здравословно. Създавам му един качествен начин на живот. Давам му това, от което се нуждае организмът му: нужните витамини, минерали, имуномодулатори, храна, която може да му подсилва имунитета и кожата, и растежа. А другото си остава на него – той да си избира, защото той е индивид и трябва да знае какво да прави, да се учи от грешките си, за да не ги повтаря.

Родена си на 1-ви ноември, Деня на будителите. Как виждаш ролята си в обществото с една дума?

С една дума – будител. Защото се боря за всички. Боря се за моите пациенти и се опитвам да ги направя всички като будители. Защото в този живот трябва да сме будители и трябва сме истински, да излъчваме любов и грижа.

Нещата ти, макар и трудно, както сама казваш, но се получават – и в личен план, и в професионален в различни области. Каква е най-голямата ти амбиция, какво искаш да постигнеш?

Не знам докъде искам да стигна. Много далече! Искам да успея да стигна до всеки дом, искам да променя начина на живот на всеки един от хората, които срещам, и на тези, които не успявам да срещна. Да променя начина на мислене, да ги науча да се обичат – себе си на първо място, да се грижат за себе си, тогава ще успеят да обичат и другите истински и да се грижат истински. Много е трудно. Но докъдето успея – дотам ще стигна.

Снимка: Красимир Николов - Стамбини

 

А кое смяташ за своя най-голям провал, неуспех и какво научи от него?

Страшно много провали имам и много неуспехи. Но от тях се научих и не мога да ги нарека провали. Провал е това, което не можеш да оправиш. А когато паднеш и отново станеш на краката си, това е най-големият успех. Един човек доникъде няма да стигне без провал. Така че провали – охооо, колкото си искаш. Но с тях се гордея!

Има ли хипотетична бъдеща тенденция, от която те е страх, че може да повлияе на работата ти негативно – например може да стане модерно да се приема за красиво да сме дебели; или метавселената да ни увлече и да ни е по-важно как се „храним“ във виртуалната реалност?

В следващите 10 години храната ще се промени, ще закусваме хапчета, витаминки, напитки, които да ни набавят качеството на живота. Защото храната отива на синтетична, некачествена. Не бих казала, че ще е модерно да сме дебели. Че сме по-дебели си е вече факт – от това, което хапваме и от живота, който водим – големия стрес, лошата некачествена храна и вода. Деца на 15-20 години изглеждат колкото на 40, с наднормено тегло и много здравословни проблеми. Затова искам да достигна до всеки дом и да им сменя начина на мисленето към храната и към това да са по-позитивни, да имат вяра, че бъдещето ще бъде по-добро. И дори да минем към лошо – това ни е урок да сме по-добре и по-силни.

Да си представим, че те назначават за министър на Националното хранене в България – какво най-напред ще въведеш?

Със сигурност ще забраня всичко чуждо да влиза в България, ще гледам да подпомогна това, което е българско. Защото за мен качеството е в България и, за да сме здрави, трябва да се храним с нашата храна, с нашите сезонни продукти. Все още в България успяваме да намерим много качество. Откакто навлязоха всякакви големи фабрики и фирми, много неща се провалиха, затова ще наблягам да хапваме само българска храна. Ще подпомогна малките български фабрики и фирми, които ще създават много по-качествени продукти от това, което взимаме от чужбина. И ще помогна на България да расте в хранителната индустрия, а защо не – ние да изпращаме храна навън, вместо те да ни създават лошите навици с лошата храна и да намаляват нашата работа.

Снимка: Красимир Николов - Стамбини


Какъв е най-правилният отговор на един мъж, ако жена му го пита „Отслабнала ли съм?“. Ако каже „да“, тя може да му се разсърди, задето явно мисли, че е била дебела; ако каже „не“ - пак лошо. Какво да каже?

Един истински мъж никога няма да ѝ каже, че е отслабнала или че е напълняла. Един мъж ще тръгне заедно с нея. Ще иска сам за себе си да промени начина на живот, да създава по-добри навици за него и за неговото семейство. Ще се запише и той с нея на фитнес и ще гледат и двамата да се грижат за себе си, не само защото са слаби или пълни, а защото е по-здравословно и ще им поддържа мускулите, костите. Животът е идните 20 години, а не сегашните 5 минути. Съответно истинският мъж ще иска да промени живота си, живота на жена си, на семейството си, без въобще да ѝ създава никакви негативни мисли или съмнения, че той не я харесва в някакви отношения.

Нещо, което да споделиш за финал?

Трябва да сме добри, трябва да се обичаме. Да шерваме любов и да започваме от себе си. И от семейството – към другите. Защото животът без любов, без грижа не е живот. Животът без хора не е живот. Живота го създаваш самият ти.

 

Интервю на Милен Антиохов