Писателката Катя Антонова: Плаша се от послушни деца

icon
Sofialive.bg
Източник: Личен архив

В началото на новата учебна година именно Катя ни се стори доста подходящ събеседник. Тя е писател – автор както на обичани детски книги като „Двете кралства“, „Феята от захарницата“, „Рибка“, така и на книгите за големи „Призракът“ и „Десет женски изневери“. И издател – собственик на издателство „Рибка“. И майка – на първия учебен ден тръгнаха и четирите ѝ деца. Решихме да я попитаме как децата „стават хора“ и за най-големия бъг на родителите. Но и разбрахме, че е научила как се рисува трицератопс и че тефтерчетата я затормозяват:

Какво беше първото, което написа?

Първото, което написах, е „За мама“ върху една рисунка. А първият текст, предназначен за детска аудитория, беше приказка – с нея исках да кажа нещо важно на моите момичета.

Съществуват ли „добри родители“? Или както се казва – като пораснат, децата все ще има какво да обвинят родителите си пред психотерапевта си?

Част от задачата на родителите е да бъдат виновни. Поне през първите 20-30 години от живота на детето си. А после то трябва да измине полезния път на разбиране, прошка и благодарност и да вземе окончателно живота в свои ръце – това е финалният щрих на порастването.

Да бъдат послушни – сякаш това най-вече изискваме възрастните от децата?

Да. За да ни е по-лесно. А ние имаме право да искаме да ни е по-лесно. Но аз лично се плаша от послушни деца. Както и от хора, които не обичат шоколад.


Фото: Татяна Чохаджиева

Какво мислиш за това, че децата задължително трябва да четат, „ако искат да станат хора“?

Олеле, значи децата не са хора? Тогава защо толкова се възмущаваме, че се държат като маймуни?

Така е. И тогава какво да правят децата, „за да станат хора“?

Да носят предимно сини обувки.

Кой е най-големят бъг на родителите?

Заблудата, че притежават децата си.

Кога децата ти прекрачват границата ти и вече не можеш да се владееш? Как се справяш тогава?

Прекрачват я в най-различни моменти. И не ми е лесно да се справя. А това е вредно повече за тях, отколкото за мен. Границата е едно от най-полезните неща, които можем да дадем на децата си. По-полезна е от всяка хранителна добавка и от всяко елитно училище. Нашето умение да кажем „не“ ще се превърне в тяхно умение да казват „не“. А да кажеш „не“, понякога е най-хубавото нещо, което можеш да кажеш.

На какво последно те научиха децата ти?

Как се рисува трицератопс.

Коя е най-голямата похвала за твоя книга от дете?

Веднъж едно момиченце дойде на нашия щанд. В прегръдките си имаше книга. Смачкана от четене книга. Книга, на която аз съм автор. Да, беше в прегръдките на това момиченце. Не в ръцете му.

Имаш ли ритуали при писането?

Не – сядам и пиша.

Как преминава писането ти?

Доста бързо, защото доста мисля, преди да седна да пиша. Когато вече съм пред компютъра, прекрасно знам какво искам да кажа.

Имаш ли си тефтерче за бележки и идейки?

Не, нямам. Тефтерчетата доста ме затормозяват. Ако ми е хрумнала прекрасна идея, която после съм забравила, ама че прекрасна е била!

В момента какво пишеш?

Няколко книги, но напоследък не намирам много време за писане.

Когато пишеш за големи по-сурова ли си или по-внимателна?

По-внимателна – душите на възрастните са покрити с рани.

Коя книга според теб е добра и си заслужава?

Тази, в която откриваш парченца от себе си.

От каква най-опасна "болест" смяташ, че страдат днешните хора?

Всяко поколение има своите заболявания. Те не са едно и две. Предполагам, че днешните младежи ще разберат утре колко тежка е царската корона и до какво води фалшивата светлина.

Какво последно те разплака? А какво те разсмя на глас?

Разплака ме липсата на майка ми. Разсмя ме желанието на сина ми да се ожени за мен.

Нещо важно, което искаш да споделиш за финал?

Какъв финал? Тепърва ще се случват чудеса!

 

Интервю на Владимир Вълков

А тук може да прочетете какво каза Юлиян Вергов пред SofiaLive.