Акварелът. Творби от фонда на СГХГ

Спонтанност и прецизност

Тематичното представяне на колекцията се превръща в нещо като запазена марка на Софийска градска художествена галерия. Благодарение на професионалната находчивост на кураторите видяхме изложби като Другото око (бяха поканени да работят не-изкуствоведи с идеята да бъдат „извадени" работи, които са убягвали от погледа на професионалистите); като Изборът. 43 изкуствоведа - 43 произведения (в депата на галерията аргументи за своя вкус бяха потърсили и намерили историци на изкуството от различни поколения, които освен простото посочване на този или друг обект, имаха задължения да отговорят и на понякога невъзможния за изкуството въпрос „Защо?") и като Възможната история (амбициозна подредба, която искаше да покаже визуално и теоретично българското изкуство от края на XIX век до наши дни).

Сега дойде ред на Акварелът. Творби от фонда на СГХГ. Решението е смело и находчиво, като се има предвид колко малко и колко качествен акварел се показва в столичните галерии. Познатата от древността техника днес вече не е приоритет на художниците и малцина владеят особеното съчетаване на спонтанност и прецизност. Действително, акварелът е особена работа. В началото е използван основно като спомагателна техника за рисуване на проекти и ескизи. Постепенно възможностите му за изобразяване на кратковременни състояния на материята го превръщат в самостоятелен жанр със свои значими представители и законодатели.

Българските акварелисти по нищо не отстъпват на най-добрите. Автори, които познаваме като класици на маслото, са правели и велики акварели. Струва си да видиш експресивния Генко Генков, за когото се смята, че само суровостта на терпентиново плато може да усмири лавата от емоциите му. Съвсем друго нещо за акварелите на Никола Маринов, изящен и с маслената четка, или тези на Ярослав Вешин, Васил Стоилов, Никола Петров. Няма как да се подмине и класика в поетичния жанр Константин Щъркелов, нито пък самобитния Дечко Узунов. Личният ми фаворит от експозицията обаче е малко познатият Фикрет Ислямов.

Текст Ивана Мурджева / Фотография Васил Танев