Индустриален пейзаж

За хубаво или лошо, индустриалният пейзаж е част от живота на хората вече повече от век. Свикнали сме и ние да съзерцаваме тези гигантски сгради, когато тръгнем на път, независимо в коя посока от града ни. И не сме първите, а няма и да сме последните, които се впечатляват от мащаба на бетонни силуети, често с какви ли не странни метални конструкции, които влизат или излизат от тях.

Представи си, че пътувате към залеза и в далечината на контражур е застанало едно от тези чудовища, което всеки момент може да стане и да тръгне към теб. Подобни житейски картини правят впечатление на всеки, но, разбира се, хората с афинитет към светлината, сенките и цветовете, които тя създава, не могат да се сдържат да не запечатат подобни мигове.

Едни от първите български художници, които обръщат внимание на този вид красота са Никола Танев и Сирак Скитник. Първият е импресионистична душа, заинтригувана от контраста на светлинните отражения с фабричния дим, локомотивната пара и тъмните корпуси на сградите и машините. За Сирак Скитник този пейзаж се явява по-скоро възможност за изграждане на композиция от различни геометрични форми.

Изложбата Индустриален пейзаж се открива на 19 март от 18:00, в сградата на Княжеския дворец, и разглежда историята на този дял в българската живопис през ХХ век. Той се появява в края на 20-те и в голяма степен пресъздава модернизирането на обществото за онова време, както и появата на нови естетически възгледи сред рисувачите. Първият, отдал цялото си творчество на тази тема е художникът Васил Бараков.

След идването на комунистическия режим в България ситуацията по темата индустриален пейзаж придобива по-различни измерения, затова ние ще спрем дотук. Мини през изложбата до 26 април в Националния музеи за българско изобразително изкуство и виж как творения с тотална липса на естетика могат да имат своята красота.

Текст Дамян Ладов