Истории с ангели

По Великден срещите с ангелите са най-чести

За изобразяването на ангелите може да се пише много. Етерните същества винаги са провокирали въображението на художниците, независимо дали е имало актуални доказателства за тяхното съществуване. Най-педантичният им изследовател е св. Дионисий Ареопагит, който, разсъждавайки върху небесната йерархия, достигнал до следния ред в ангелските чинове: първи и най-близни до светата Троица са серафимите, херувимите и престолите; след тях се нареждат господствата, силите и властите, а накрая и най-близо и до човешкия свят са началата, архангелите и ангелите. Всеки чин има строго определени задачи, а хората най-често си общуват с архенгелите - отговорни за укрепването на вярата, и с ангелите, които следят за издигането на добродетелите.

В последните години ню ейдж вълната въздигна ангелите на особен пиедестал, като ги определи като отговорни за съдбата ни. Великденската изложба на Валентин Ангелов и Петко Арнаудов обаче показва ангелите в друга тяхна роля - като участници и разказвачи на истории.

Съчетанието между живопис и малка пластика успешно се вмества в ангелските истории, дискретно надзъртайки в света на въображаемите същества. Разбира се, никой не твърди, че ангелите са продукт на въображението, напротив.

Анонсът към Истории с ангели настоява, че дори и с уморените очи на възрастните, ангелите е възможно да бъдат повикани в неангелския свят. Авторите не за първи път обединяват усилията си в призоваването на фантастични и небесни обитатели. Тяхно съвместно усилие са изложбите Аз и той (2005), Русалки и риби (2006), Нещо старо, нещо ново, нещо синьо и нещо на заем (2007).

След този не малък съвместен опит се доверяваме на умението им да експериментират с формата и със съчетаването на жанровете. Обединява ги контрастът, премереното чувство за ирония и успешното напасване на различните гледни точки към една и съща тема. Така пластиките на Петко Арнаудов напомнят материализирани детайли от платната на Валентин Ангелов. И обратно - живописта на Ангелов, отнесена към скулптурата, подсилва усещането за обем на предметите.

Текст Ивана Мурджева / Фотография Васил Танев