Ами ако някой не ме харесва?

Източник: БГНЕС

Стереотипите и предразсъдъците са много, как да го нарека, неприятно и отблъскващо нещо...

Въпреки че живеем в 21.век някои от тях действително са останали от предишния и напомнят за себе с всяко влизане в офис или институция. Колко работодатели биха наели жени с пиърсинги, татуировки и шарени коси? Ами мъже с хомосексуална ориентация? Транссексуални?

Най-неприятното е, че способни хора с подобна външност или с различни политически, религиозни и каквито и да е възгледи, биват отблъсвани и възможностите за тях са минимални или почти ги няма. Техните способности не се взимат под внимание при кандидатстване - "Този не, виж го как изглежда." Защо повърхностното има превес над професионалното?

Наистина не одобрявам, когато някой човек натрапва идеите си агресивно и се опитва да те приобщи към тях, но когато той изглежда така, че да се обича и не пречи на никого, не е правилно да бъде отблъскван и дискриминиран. Не бих искала да генерализирам и да казвам, че навсякъде в България е така, но сякаш в около 80% от случаите, когато видим "различен" човек в парка, работата или в бара, бягаме от него, а не желаем да изслушаме неговата история, гледната му точка, за да разберем какъв е светогледът му. Толкова сме повърхностни и това може да ни изиграе много лоша шега - със сигурност има какво да научим от всеки.

Какво правим, когато се чувстваме отхвърлени и нежелани?

Просто е - тръгваме си. Затваряме тази врата и отиваме да отворим следващата. Със сигурност ще намерим мястото, където ще се чувстваме достатъчно оценени, желани и обичани. Тук става въпрос както за работата, така и за живота - понякога отделяме твърде много време на хора и неща, които не ни заслужават, съсипват ни и ни караме да се чувстваме различни, но в лошия смисъл. Е, просто намерете хората, които да ви карат да се почувствате уникални, а не просто различни.