Политиката и обществото не живеят в симбиоза

Източник: БГНЕС

Да, така е и това не е феномен от скоро. За жалост. Към тази мисъл ме наведе една случка от днес. Паднал човек на улицата с очевидно ударена глава, лежи безпомощен, но дори не вика за помощ. Или няма сили. Или не вижда смисъл в това. Хората около него го отминават.

Някои ще кажат: "Той сигурно е бил пиян". Аз ще отговоря с това - с вързастта костите и всички органи на възрастен човек омекват и винаги има вероятност да се случи инцидент. В случая човека си беше ударил главата и никой не помогна. Ако се беше изчакало с часове, този човек щеше да си отиде. Това ли заслужава едно човешко същество. Дори и да е бил пиян, вие ли сте хората, които ще определите как да го накажете?

И сега се формира въпроса защо хората не обръщат внимание на изпадналия в беда мъж. Тук има няколко потенциални отговора. Или ги е страх – и аз не знам от какво. Дали от коронавирус, дали от разговор с непознат или просто страх от това да бъдат състрадателни. Сякаш има друг вирус, по-опасен от COVID-19, наречен липса на човечност. Познат ли ви е?

Всеки ден го виждаме около нас. На протестите. Вкъщи. В училище. На работа. НАВСЯКЪДЕ. Прегладнели фигури, клекнали по тротоарите и молят за милостиня, а хората си знаят тяхното. Минава човек след човек, замислил се колко труден му е живота. На един му предстои операция, на друг хирургична намеса, на трети нищо не му предстои. Всеки си мисли, че неговите проблеми са най-големи, а болката големина няма щом е там. В гърдите ти.

Може би хората живеят само и единствено в своето твърде забързано ежедневие и не виждат болката и страха около себе си. А вероятно трябва да търсим проблема и в прекъснатата връзка между политиката и обществото. Държавата не й пука за хората. От тук следва, че хората не ги е грижа за държавата, а крайния резултат е, че и хората не ги е грижа за хората.

Затова се борят в момента гражданите. Затова прекарват денонощия, живеейки в палатки на Орлов мост. Търсят промяната. А щом правят това, значи имаме някакъв напредък. Останала е някаква частичка милосърдие и вина. Вина за това, че не сме били достатъчно добри преди и желание за нещо по-добро.

Ясно е, че всеки човек има проблеми. Но целта е една – постигане на симбиоза между обществото и държавата. Тази симбиоза ще ни спаси. Нека се борим за нея.