Честита да ни е несвободата на словото

Източник: Thinkstock

Предполагам, че вече сте разбрали, а ако не сте - вече знаете, че България официално слезе още по-надолу в класацията на "Репортери без граници" и зае "престижното" 112-то място. Не знам дали историята помни първите и вторите, но последните и то години наред няма как да останат незабелязани.

Основните показатели, на които се опира организацията за да изготви класацията си, са данните за достъп до информация и за пречките, които властите поставят пред журналистите при отразяването на новините. Мястото, заето от съответната държава, характеризира политиката на властите към журналистите.

Отказвам се да генерализирам и да кажа, че свободата на словото присъства навсякъде, защото няма да бъда права. Свободата на словото е едно от основните права на човека. За съжаление, се правят опити то да бъде потъпкано от хора с повече власт, собственици на медии, които също се оказват участници в политическите кръгове, но свободата на словото е и избор, който е въпрос на лично отстояване.

В 21-ви век съществуват толкова много платформи за изява, където можеш свободно да изразяваш позициите си. Ще си позволя да изброя някои от тях - Facebook, Youtube, Instagram, Twitter и т.н. Там също има правила, но те по никакъв начин не ограничават свободата на словото. Именно там много хора намират сцена за изразяване на своето мнение без цензура.

Свободата на словото е не само право, но и избор, който трябва постоянно да се защитава. Ти сам избираш дали да бъдеш потиснат или да се противопоставиш на това потискане. В никакъв случай вариантът "На мен не ми позволяват да изразявам мнението си" не е релевантен. Затова всеки човек индивидуално решава сам за себе си дали неговото слово е свободно или ограничено.

Не може едновременно да се гордеем с разкритията на журналисти относно ваксините, коронавируса и маските и в същото време да твърдим, че има страхотна цензура. По-скоро е автоцензура.

А твоето слово какво е? Примиряваш ли се със 112-тото място?