Кой е Иван Милев от банкнотата от 5 лева?

icon
Sofialive.bg
Източник: iStock

Случвало ли ви се е да отворите портфейла си и да се замислите чий портрет е върху банкнотата от пет лева? Това е Иван Милев - художник, сценограф и един от основните представители на българския сецесион.

Легендата разказва, че е роден в порутена овчарска хижа край Казанлък на 19 февруари 1897 г. Баща му, потомственият овчар Милю Лалев, притежава голямо стадо и желанието му е младият Иван да продължи семейната традиция. Но мечтите на момчето са далеч по-големи от зелените ливади и дългите дни със стадата.

Израснал под грижовната ръка на майка си, Иван придобива усет към красотата. По-късно младият Милев разказва за таланта на своята майка, чиито бродерии и писани яйца удивлявали с красотата си.

През 1916 г., по време на Първата световна война, е мобилизиран в Пехотната казарма в София и е зачислен в щаба на Въздухоплавателната дружина като военен художник. През 1917 година е войник на румънския фронт. На 18 ноември същата година, по време на отпуск, открива двудневна самостоятелна изложба в Казанлък. Демобилизиран е през 1918 г., след което завършва гимназия в родния си град. Работи като учител в село Коручешме, Хасковско. През 1920 г. е приет в Държавната художествена академия в София. Сътрудничи на вестник "Червен смях" като илюстратор и карикатурист. През 1922 г. рисува кориците на книгите "Смърт" на Владимир Полянов, "Синята хризантема" на Светослав Минков, "Фантазии" на Едгар Алан По, "Ужасът" от Ханс Хайнц Еверс, издадени от издателство "Аргус". Прави корицата и илюстрира стихосбирката на Ламар "Арена", издадена от "Т. Ф. Чипев". През август 1923 г. посещава с група състуденти Цариград, Атина, Корфу, Неапол, Рим, Флоренция и Венеция. Запознава се отблизо с достиженията на италианския ренесанс и барок. През януари 1924 г. заедно с Иван Пенков осъществява сценографията на "Тоз, който удря плесници" от Леонид Андреев в Народния театър, за който оформя и други постановки. На 29 юни 1925 г. получава свидетелство за завършен пълен курс с пълно отличие от Художествената академия, специалност "Декорация".

Впоследствие работи като художник на свободна практика, илюстратор и автор на стенописи за частни домове. Заедно с Васил Вичев участва през 1925 г. в конкурса за паметника на връх Шипка. Проектът им остава на второ място. През пролетта на 1926 г. е приет в дружество "Родно изкуство" и през април-май участва в изложбата му с "Божа майка" и "Светогорска легенда".

Жени се за оперната певица Екатерина Наумова

Рисува я неведнъж; нейни черти се откриват в картината му "Ахинора". На 18 май 1926 г. се ражда дъщеря им Мария Милева, която става архитект. През декември същата година Иван Милев заболява от испански грип и умира на 25 януари 1927 г., ненавършил 30 години.


Запазеният документален материал за живота и творчеството на Иван Милев е оскъден, пише в свой текст Йорданка Топалова. Иван Милев обаче е бил дарен не само с очи и ръка на художник, но и с чувствителна душа, подвластна на изящната словесност. Има предположения, че в най-ранната си младост се е колебаел на коя от музите да се посвети. "Неговото литературно наследство - дневникът му "По пътя на страданието", стиховете и прозата му, безценни като документ за духовния живот на художника - е било по същество недостъпно за изследователите и затова е останало без интерпретация", пише д-р Ружа Маринска в студия, посветена на 100-годишнината от рождението на Иван Милев.

В най-ранните творби на Иван Милев сюжетите, багрите, настроенията се градят на народния дух, на народните приказки, песни и легенди, на красотата на българската природа. Сякаш неговата дарба е специално пригодена да служи на любовта към българина и на всичко онова, което от векове лежи в основата на българската душевност. За него няма нищо по-съкровено от народния бит в неговата най-избистрена и вечна форма - жътвата, оранта, мистиката на народните обреди, православната вяра и молитвите, любовното обричане. Неговите основни герои са овчари, гъдулари, гайдари, кавалджии, приказни герои - Крали Марко, литнал на буйния си кон, "Змейова сватба", "Слънчева женитба"... В някои от картините доминира подвластният на мистиката езичник и бунтар, в други надделява православието и християнското смирение.

Светогорската легенда

Иван Милев създава през 1926 г. своята творба "Светогорска легенда". В установения си вече стил, с романтична атмосфера и стилизация, художникът представя легендарния разказ за избора на място, посочен от Дева Мария за местоположение на бъдещата манастирска република на православието. С детенцето в обятията си, Богородица е представена в загатната българска носия и кърпа с орнаменти, която далечно напомня за традиционния мафорий, обезателно покрива главата на Божията майка във всички икони, стенописи и миниатюри от евангелия, пише пък Тодорка Каменова в списание "Балканистичен Форум". В издутото тъмно платно на ладията се вижда приглушеният, но все пак четлив образ на светеца-покровител на Зографския манастир Свети Георги Победоносец. Накацалите един над друг скитове и църкви създават точен образ, истинен и в своята приказност, със стръмните склонове на планинския Атонски полуостров. Само струящата светлина от небето към Богородица безспорно откроява светостта и изключителната значимост на образа.

Най-известната изложба, която организира Иван Милев е през 1920 г. в Борисовата градина. От нея е и известният плакат с автопортрет на Милев. В свой спомен за нея Николай Теодоров - Фол споделя във в-к "Глобус" от 1927 г., че Милев все още не е сигурен в решението си да остане в столицата, не е сигурен дали има какво да даде на изкуството, дали не е просто един "селски даскал, който рисува от скука в свободното си време".

През 1927 г. във в. "Стрелец" е публикувана статия от Чавдар Мутафов, посветена на стенописното творчество на Милев, която сайтът bulgarianhistory.org ни припомня. Мутафов завършва статията така:

"Може би тези стенописи не са съвършени, може би така те ще останат само един скъп и трагичен спомен за възможностите, които носеше изкуството на този тъй рано починал художник. Ала в тях е завещана борбата за стил, за нови пътища, за тайната на онзи образ на родното, за който Иван Милев се бори до смъртното си легло".