Генетика на злото

2017 е вълнуваща година за филмите на ужасите. По случай завръщането на класики като Петък 13-ти, Суспирия, То, Предизвестена смърт, Пришълецът и Убийствен пъзел, е време да се вгледаме в органичното начало на някои от тези поредици. Днес от Sofia Live сме тук, за да те запознаем с убийствените истории от истинския живот, вдъхновили едни от най-класическите истории на ужасите в съвременната поп култура.

Генетика на Джон Гейси
Страхуваш ли се от клоуни? Е, излиза, че не си сам. Страхът от клоуни се нарича коулрофобия и е вдъхновил филми като То, Клоуни убийци от вселената и много други. Кой обаче е оригиналният клоун убиец? Малко се поразровихме и открихме, че името му е Джон Уейн Гейси. Роден 1942 година в Чикаго, Илинойс. Иначе известен под сценичното си име Клоунът Пого.

Преживял тежко детство с насилствен баща, без приятели поради болест на сърцето и с объркана сексуалност, Джон Гейси е един от най-абсурдните случаи в записаната история на масовите убийства. Първоначално бива осъден на 10 години затвор за сексуално насилие над двама тийнейджъри, като бил пуснат едва 2 години по-късно за пристойно поведение. Следващите 8 години от живота си се е издигал като сключвал строителни договори и станал капитан на избирателно бюро за Демократичната партия. В свободното си време нахлузвал клоунския костюм и доброволствал на паради и празници. Джон бил харесван и популярен в съседството си до 11 декември 1978, когато 15-годишно момче отишло в къщата му по повод предложение за работа и никога се завърнало. На 21 декември, след обстойна проверка от полицията, в дома му били открити кости, доказващи убийствата на 33 момчета. Труповете им били намерени, заровени около къщата и гаража му. Гейси привличал младите мъже с обещания за строителна работа, след което ги отвличал, изнасилвал и удушавал с въже. Понякога, вършейки престъплението, обичал да се облича като своето второ аз - Клоунът Пого.

Делото му било кратко. Защитата пледирала невменяемост в следствие от психично разтройство, но твърди доказателства за такова нямало. В края на краищата, Джон Гейси понесъл колосалното наказание от 12 смъртни и 21 доживотни присъди. След близо 15 години в затвора, на 10 май 1994 година убиецът бил екзекутиран със смъртоносна инжекция. Филмите и книгите, на които е вдъхнал живот не са единствената му следа в съвременния ни свят. До ден днешен не всички от жертвите му са идентифицирани. Само дни преди писането на тази статия на 1 август 2017 година бе разпознато още едно момче, предполагаемо потърпевшо от вилнеещия клоун .

Генетика на Ед Гийн
Какво общо имат Нормън Бейтс (Психо), Джейм Гъмб (Мълчанието на агнетата) и Ледърфейс (Тексаско клане)? Освен че са останали в историята като незабравимите убийци в респективните си филми, всеки един от тях е моделиран по образ и подобие на Ед Гийн.

Роден през 1906 година в щата Уисконсин, Ед отраснал в семейство с баща алкохолик и фанатично религиозна майка. Същата жена надменно обладавала живота му години наред с проповеди против греховете на плътта. Майка му се е грижила да бъде негов перманентен фокус и ограничавала всички останали контакти с външния свят. Единственото нещо, в което Ед успял да намери любов, е майка си, по простата причина, че не познавал нищо освен нея. След смъртта ѝ през 1945, Ед внезапно загубил пътеводната си светлина.

До тази точка в живота си той не напускал дома си и не излизал с жени. Психиката му прогресивно се разпадала докато не започнал да обитава гробищата. Внимателно изравял пресни трупове наподобяващи покойната му майка и взимал със себе си части от тях. След време частите не били достатъчни и той взимал целите тела със себе си вкъщи, където експериментирал с човешко препариране. Започнал и да ги дере, за да си направи женски костюм от пришита човешка кожа, вярвайки че майка му винаги е искала дъщеря и че така най-накрая ще го приеме. Изобретил си купи от черепи, столове, тапицирани с плът и дори колан от пришити зърна. Когато един ден труповете не били достатъчно пресни Ед се захванал с убийство, преследвайки отново жени, подобни на майка му. С живите не бил толкова дискретен, колкото с мъртвите и след 2-3 престъпления бил заловен. На делото му било доказано, че е луд и прекарал остатъка от живота си в институции за психично здраве до смъртта си от инфаркт на 77-годишна възраст на 26 юли, 1984.

Текст Симеон Николов