O, велики Ед Шийрън, няма по-велик от теб! Поздрав: Едни милениъли

Фейсбукът ми е препълнен с постове, линкове, онези видеа, които заснемаш с телефона си и ги заснемат още 10 000 души по същия начин, за да проверят кой има повече мегапиксели в камерата и по-масов музикален вкус. Разбира се - става дума за концерта на Ед Шийрън в Букурещ и фурорът около него. Ясно е, че няма как да не си на концерт, ако не направиш 10 снимки в инстаграм и лайв клипче, за да може всички да съпреживеят появата на кумира си. 

Нямам нищо против Ед Шийрън - на фона на това, че в ситуацията на една напълно посредствена съвременна масова музика, той е най-малко посредствен. Но това, прощавайте, е всичко, което може да се каже за него. А великите свидетели на великото му дело са хипнотизирани от страхотната му мощ. Която дойде от онзи красив отрязък от 2000 до 2020, когато музиката изпомпа всичките си ресурси и остана един добре продаваем copy-paste, в който разликата между един и друг изпълнител е в размера на гъза повече от размера на гласа. 

Милениълите имат един сериозен проблем - и той е, че огромни отрязъци от миналото въобще не съществуват за тях. Музиката е започнала някъде в началото на новия милениум, когато те са или съзрявали, или са се раждали, или са човъркали таблет в детската градина. Нищо преди 2000-ната съществува, може би само Майкъл Джексън и Куин - щото гледахте "Бохемска рапсодия" и я гледахте понеже изборът ви за кино не се осланя на вкус, а се осланя на хайп. Ако ви хайпнат техно, ще слушате техно, ако ви хайпнат Ед, ще слушате ед, ако ви хайпнат Ники Минаж, ще слушате нея. И в тази хайпова среда никога нищо не остава; необходимо е да се слуша нова музика, така както всяка година пускат нов телефон и на теб ти е необходимо най-модерното нещо. Само че познай - в музиката важат вечни критерии, а не хайпове. Знаем че един милениъл никога няма да го разбере и ще гледа на Ед като на великото божество, което е благоволило да се поразходи към Източна Европа, за да те порадва малко. 

Аз знам как разсъждавате вие: представата ви за голям изпълнител е следната: "Той е страшен професионалист". "Той прави страхотни концерти". И Ед Шийрън се е класирал на тази професионална пирамидка и заради това е супер. Но нека попитам, с едни старовремски категории: на колко песни на Ед Шийрън по гръбнака ви е минавало електричество? На колко песни на Ед Шийрън сте настръхвали до момента, в който може да ползвате кожата си за шкурка? Колко пъти Ед Шийрън е правил така, че реалността да ви изглежда бледа отломка на абстрактния свят на тоновете? 

Не вярвам да ви се е случило на Shape of You, пичове. Нито на ония балади, чиято прогресия с акорди съществува поне от 1970-та година, но вечно има едни нови поколения, които вечно се лъжат, че слушат нещо ново. Не ме разбирайте погрешно - Ед е най-доброто, което съвременната музика може да предложи. Но е най-доброто от най-лошото, а вие имате очи за малката картинка, но не и за голямата. 

Накрая - нека ви изпреварим предварително с онова, което така или иначе ще си помислите - че това е хейт. Това също е готино-милениълско: хейт е всичко онова, което не мисля, а cool e всичко онова, което мисля. Няма място въобще за критическа дистанция, за разсъждение. Но стига вече. Поздрави от едни малко по-далечни времена, които бяха по-малко парфюмирани, музикантите бяха страшни професионалисти, но не като Ед - бяха професионалисти по самоубийствата, наркотиците, алкохолът. И понеже тук ще попитате защо пък са важни тези неща, нека отговорим и на тях. Ужасни са. И не трябва да се случват на никого. Но просто те бяха свидетелството, че  душата ти е по-голяма от действителността и непрекъснато се нахвърля върху нея, защото не може да издържи на посредствения й допир. Но вие можете. 

Автор: Георги Попов