Желязната лейди

Тук отваряме дума за дизайнерката Елза Скиапарели и нейния бранд Schiaparelli, който се завръща през февруари 2013-та. Той ще бълва предимно аксесоари и парфюми, а криейтив директорът ще е ясен още през септември. Засега усилено се шушне името на Джон Галиано и въпреки че от компанията собственик Della Valle още по-усилено отричат, според нас той е един от малкото, които могат да заместят талантливата италианка. А докато те търсят своя човек, тази пролет The Metropolitan Museum of Art припомни с изложба най-известните й модели и някои техни римейкове на Миуча Прада. И за да няма другия път „Елза коя?", ето ти накратко - Скиапарели първа слага имена на колекциите, използва ципа и подплънките, прави модерни цикламеното, тюрбана и шалварите. Освен това експериментира с материи, бродерии, крещящи цветове и откачени форми и не случайно е сред най-влиятелните хора между двете световни войни.

Гала Дали с нейната шапка-обувка

Елза надава първия си боен вик от римския бароков замък Палацо Корсини на 10 септември още през 1890-а. Майка й Мария Луиза е аристократка от Неапол, баща й Селестино е египтолог, а чичо й е астрономът Джовани Скиапарели, известен като откривателя на марсианските канали. В биографията си Shocking Life дизайнерката се жалва, че у дома често й натякват колко е грозна, с което й правят услуга и я провокират да разсее снизходителните погледи към лицето си с ярки и ексцентрични дрехи. Малката въобще не е от хрисимите - като студентка по философия публикува книга с еротична поезия, но вместо „честито" семейството й я натирва в манастир. Тя пък им отговаря с гладна стачка, а щом затворът приключва, заминава за Лондон и започва като обикновена гувернантка. Въпреки всичко мама и тате не я оставят да гладува, а синята й кръв е билет за вечерните балове на богатите и известните. В една такава вечер Елза среща преподавателя по теософия граф Уилям де Вент де Керлор и без да му мисли много, се жени за него 24 часа по-късно, най-вече напук на фамилията. Скоро се оказва, че освен умен, възпитан и с образование, той е добър и в харченето на пари, но в печеленето им го няма никакъв. Когато и последната стотинка от зестрата е профукана, двойката се мести в Ню Йорк с надеждата, че там лекциите му ще имат повече успех. В Америка Уилям врътва бърза афера с танцьорката Айседора Дънкан, семейният живот минава на задната седалка и малко след раждането на дъщеря им графът ги зарязва окончателно.

Смазана от липсата на пари и от грижите за детето, Елза вади голямата базука на таланта си. Първа го оценява Габриел Пикабиа, бивша съпруга на дадаиста Франсис Пикабия, която я кани да се пробва с ножицата и иглата в нейния бутик. След три години двете пренасят бизнеса в Париж, където Скиапарели бързо се сприятелява с Жан Кокто, Пабло Пикасо и Салвадор Дали. Забелязва я и абсолютният диктатор на стила Пол Поаре.

Първият пуловер

Дебютният й опит в модата обаче е с колекция от плетива. Легендата разправя, че всичко започва с някакъв черен пуловер с бяла панделка, който Елза вижда върху своя приятелка и в който се влюбва тотално, но й идва малко скъпичък (нищо че е от пазар в парижките предградия). Затова Елза хваща иглите, прави свой модел и когато го показва пред света, получава първата си голяма поръчка - изисканите госпожи вече абсолютно са луднали по него.

От този момент нататък Скиапарели балансира между скандала и комфорта - открива бутик за подчертано практични спортни и всекидневни дрехи, а когато й става скучно, пуска серия бански костюми от две части в телесен цвят и с тях изправя на нокти сухарите. Наясно е, че модните тенденции тръгват от знаменитостите още преди думата „трендсетър" да влезе в употреба и ловко трупа контакти - през 1931-ва шие костюма на тенисистката Лили де Алварес за Уимбълдън и така за сефте жена цъфва в шорти на престижно спортно състезание. Скоро на опашка пред нея се нареждат холивудските диви Джоан Крофърд и Катрин Хепбърн, както и бунтарките Марлене Дитрих, Грета Гарбо и Мей Уест.

Сакото на Кокто

Най-откачените идеи на Елза обаче се раждат докато бачка с художниците сюрреалисти. Жан Кокто й помага за едно манто с релефни рози, а после идва ред и на сакото с бродирана жена, чиято коса се спуска по целия ръкав. Жан Юго е автор на копчетата във форма на насекоми, куршуми, кубчета захар и астрологични знаци по дрехите й, а Кристиан Берар - на апликациите от буболечки. Най-известни все пак си остават моделите с участието на Салвадор Дали - Lobster Dress, Skeleton Dress, Tears Dress, шапките-обувки, ръкавиците със златни нокти и шишето на парфюма Shocking във формата на женски торс.

Уолис Симпсън и Ана Уинтърс в прословутата Lobster Dress

Разбира се, не всички я обожават - манджата подлютява основната й конкурентка Коко Шанел, която я обижда на „художничка", защото за нея удобството и изчистената линия идват преди индивидуалността. Но борбата за идеи и клиенти не е всичко, има и солидна доза завист - Елза е аристократка, а Коко е дъщеря на перачка и елитът я гледа изпод вежди до последно. Двете безцеремонно зарязват добрия тон помежду си - на един прием французойката я паркира върху прясно боядисан стол, а Скиапарели отвръща на удара с карикатури на Коко като бродерии. Дамите избират противоположни лагери и през Втората световна - Елза прави комплект за бомбоубежище с дизайнерски противогаз и прочие, както и дрехи с копчета във формата на $, с които да не губиш съюзническия си стил дори под пикиращите месершмити на Луфтвафе. В същото време конкурентката й нарича евреите „болшевишка напаст" и се подвизава в хотел Риц сред немските военни, където даже забърсва някакъв случаен офицер.

Колекцията от слънчеви очила

Независимо, че е на страната на добрите, животът след войната се оказва прекалено различен от този, в който Скиапарели досега е плувала с лекота. Вълната New Look на Кристиан Диор помита екстравагантността на сюрреализма, а серията й слънчеви очила с изкуствени мигли и релефни рози има мимолетен успех. Но вместо да отстъпи пред новите тенденции, които не са й по сърце, Елза спуска кепенците. След това дните й се търкалят незабелязано между Париж и Ню Йорк до 13 ноември 1973-та, когато казва „ариведерчи" на света, облечена в любимото си ярко розово.

Текст Виолета Керемидчиева