На един балкон разстояние от мен живее човек с много пари. Стига да пожелае, може да живее на няколко хиляди балкона разстояние и балконът му да е по-голям от апартамента ми. Това си личи по балкона му. От другата страна няма стена, само стъклена преграда. В апартамента живее баба, може да си има и дядо, който да не обича да излиза на балкона. Има шестстотин саксии и котка. Моят балкон е като изваден от Half Life 2. Едно време до него стигаше чудна асма и наесен имах гроздове, пълни с тежки метали и сянка от лозови листа. Беше ми по вкуса, но не и на съседа с остъкления балкон от трети етаж, в който целогодишно не влизаше слънчева светлина заради шибаната асма. И я отряза. С трион. В моя блок има не повече от пет санирани апартамента. Виж, съседният е плод на колективното несъзнато, шедьовър на импресионизма. Като примижиш с очи отдалече и получаваш епилептичен припадък - триста цвята санировка и двайсет и пет вида парапети, сред които няколко разновидности на гръцко-римските гипсови трагедии, които всички ги знаете. А ако твоят балкон е с такива - shame on you! Балконите са непредвидими, понякога с удобен диван, по никое време, пепелник и хамак и не знаеш на кое да легнеш.
Друг път ти се ще да скочиш от тях, скачаш и толкова. Понякога е убийствена жега, има мараня в Красно село, от моментите, дето си мечтаеш да дойде зимата, ама висиш на балкона като наказан и пушиш цигара, щото нямаш вода под ръка. Косвена жертва на караницата на най-добрия ти приятел и една мега красива и умна мацка, която той изобщо не заслужава. Понякога от балкон лесно се качваш на покривите на кооперациите до Заимов и обикаляш като Спайдърмен с наднормено тегло, буташ керемиди и убеждаваш жената с цигарата на балкона да не вика полиция. Друг път на балкона има от любимите ми саксии, на които се радвам, както други хора се радват на котета и ги галя, за да ми мъркат и те мъркат и на тия балкони се говори най-добре за микро и макро космоса, за филии с лютеница, филми на Кустурица и филми на оня режисьор, дето... абе тоя с Киану Рийвс, не, не Киану, ами...
Балконите в центъра правят изненадващи ходове, като да се срутят, докато на тях танцуват хора и да убият един-двама. Един пешеходец с балкон на главата и един, дето досега е пял YMCA на ташак с пластмасова чаша с джин в ръка. Пълен ташак. Но ако погледнем статистиката, балконите не са чак толкова опасни на фона на уличните шахти и разходките в Борисова. Те са агънца, всяко с камбанка или от тия висулките, дето дрънкат от вятъра и задействат чакрите, които отговарят за желанието да удушиш човек с гарота. От балкон по-добре се виждат звездите, отколкото от хол, това е несъмнено, ама в София няма много звезди, а и за какво са ти звезди, освен ако не си астроном или не опитваш да свалиш шестнайсетгодишна, има ги всичките в гугъл (намиг). На балкон се играе табла, докато съседите, дето пекат скумрия на скаричката на балкона, в два през нощта, не започнат да крещят, че много тропате. От балкон се плюе с кеф и се хвърлят ключове за приятели, дилъри и за гаджето, дето още не си му дал ключове, щото те е шубе. На балкон се пуши най-добре, за да могат и съседите ти да ти се порадват на дима и да се чудят откъде идва, и да им се иска, ама няма. От балкон в София можеш да видиш Витоша, голо момиче и дори, за съжаление мастурбиращ мъж на отсрещния балкон. И като цяло „Балконите са си балкони", това го е казал Дънов и аз нямам какво повече да добавя.
P.S. Ако гугълнеш горния цитат или гледаш огромно куче на балкона си, си много тъпо копеле и вероятно се кефиш на гипсови парапети. Shame on you!
Коментари