Тест

- Само една линия е - започва да чете инспекторът по жителството с равен от повтаряне тон - но не е шапка или боа, глътнала слон, и всъщност дори няма определена форма. Всичко зависи откъде ще я погледнете. Най-лесно ще е от покрива на някой блок в „Гоце Делчев" или от колелото на „Цариградско"; най-магично - в метрото при моста на „Мусагеница"; а най-истинско - когато има мъгла или сте някъде далеч. В най-градския пейзаж от София покривите и комините само пречат, но ако поне веднъж сте се оглеждали истински, ако поне веднъж тази линия ви е правила впечатление, ще можете да я нарисувате веднага, дори и като гледате през облаците.

Тук инспекторът затваря папката с инструкцията, взима един празен А4 лист, разписва го в горния му край и го подава през гишето на поредния проверяван гражданин.
- Извинявайте, вие сериозно ли говорите?
- Да. Трябва ви вдъхновение, господине, нали ще рисувате.
- В смисъл?
- Витоша! В този смисъл. Пълна панорама, гледано от София.
- За това ли ме извикахте - да си играем на час по рисуване?
- По-правилно тест на когнитивните способности, господине. Рисувайте по памет.
- Чакайте, какво да рисувам, нали сам казахте, че няма определена форма.
- Няма, винаги зависи от гледната точка. Моля.
- Но аз съм сто процента софиянец.
- Значи няма проблем да го потвърдите.
- Роден съм в София, родителите ми също, какво друго има да проверявате.
- Има, господине, естествено, че има.

С което пуска най-чиновническата си усмивка, връчва му синята графитена писалка с логото на Столична община и първата част от диалога приключва. Оттук нататък следват пропуснатите по-горе пояснения, които задължително трябва да включим, защото още не сме изживели онези години, които ни предстоят да изживеем до времето на тази история, и защото междувременно, разбира се, ще са се случили прекалено много неща.

На първо място ще се е случило очевидното - София ще продължи да расте, хранейки се с надеждите на цялата страна за нещо по-добро. Ще преяжда със свежа работна ръка, ще смила всекидневно животите на хиляди пресни души и ще тлъстее с нови квартали във всички посоки преди и след „Околовръстното".

Така за всеки нов проблем, хардкор софиянците естествено ще обвиняват пришълците, бай Тошо може всякакъв да е бил, но за жителството - евала, добре го е измислил. Идеята обаче дълго време ще се лута из знайни и незнайни блогове и статуси, докато на поредните избори един от кандидатите не тръгне да обира гласовете на кореняците с нея. Разбира се, някой друг ще стане кмет, но топката вече ще е пусната от Черни връх. Точно тогава ще се случи и поредната криза, някой ще изкара статистика за двуцифрена безработица, доказваща, че хората от провинцията взимат местата на софиянците, синята кръв ще закипи и идеята за жителството изведнъж ще се окаже много добро решение, все пак гражданите имаме право на защита, нали така.

В референдума ще участват само хора от София, така че резултатът е ясен още отсега. Всички ще искат да запазят работата си и съответно с готовност ще забравят как и откъде са дошли. Проблемът с хората, които са се закачили в последния момент обаче, ще остане. Те формално ще се водят с право на жителство, но заслужават ли го наистина? Тук именно ще дойде и ролята на новосформираната инспекция, която единствена ще установява дали си истински софиянец или не. И какъв по-добър начин от този елементарен тест, все пак Витоша всеки ден ни е пред очите, дори и да не можеш да рисуваш, няма как да го объркаш.

- Колкото и да искам, това не мога да го приема - инспекторът по жителството връща теста на проверявания гражданин след само един бърз поглед върху разкривената линия. - Но не се притеснявайте, имате още един опит. Ползвайте задната страна.
- Но аз не мога да рисувам, защо искате това от мен?
- Повярвайте ми, тестът няма нищо общо с рисуването. Гледаме съвсем други неща. Припомнете си добре - къде е Черни връх, къде са Комините...
- ...какви комини, нали казахте, че само пречели...
- Повече от това не мога да ви помогна.

Гражданинът отново взима листа и тръгва да чертае нещо. Опитва се да преписва, като поглежда през прозореца, но денят е облачен и няма никаква полза. Най-накрая горе-долу е готов, но вижда, че е изкарал Камен дел по-висок от Черни връх и затова изтрива проблемните според него участъци, нанасяйки корекциите. Въпреки това на инспектора пак му трябва точно един поглед.

- Това не е Витоша. Съжалявам, господине.
- Но аз цял живот съм живял тук, нямате право.
- Това, което го няма, е Копитото, господине, поне него да бяхте отбелязали...
- Изселвате ме заради Копитото, така ли?
- Не съм аз човекът, който ще ви изселва, окончателното решение е на Комисията, знаете. Взимат се и още много други фактори, но със сигурност мога да ви кажа, че не минавате теста. Не мога да нарека черното - бяло.

Чак сега въпросният пореден гражданин се усеща, че работата е дебела. Изселването е безусловно, пред очите му един съсед от блока вече бе изгонен от неговия апартамент. Дадоха му точно пет дни да си уреди нещата, преди да се натовари в дачията и да бъде натирен завинаги отвъд „Околовръстното". Но в неговия случай беше ясно - не бяха минали и две години, откакто бе дошъл да работи в София, нямаше как Инспекцията да го остави... Сега беше тотално различно.

- Моля ви, трябва да има и друг начин да ме проверите. За Витоша, живея на втория етаж, въобще нямам изглед натам. Наистина съм софиянец. Дайте ми друг тест - и ще ви го докажа.
- Няма смисъл, господине, повярвайте ми. - Но все пак инспекторът изважда новата задача - всичко на всичко четири бутилки от минерална вода, без етикет.
- Какво е това сега?
- Теста, естествено, нали това искахте. Посочете коя от тези води може да се опита в центъра на София.
- Имате предвид при Банята ли?
- Имам предвид вкуса на водата - такъв, какъвто са го познавали още в древна Сердика, ако трябва да съм съвсем точен.

Инспекторът развърта капачките и му подава шишетата едно по едно. Гражданинът се напряга, никога не е очаквал подобно нещо, никога не е очаквал, че някой ще тръгне да го лишава от правото му да живее там, където винаги се е помнил. Определено не бе гласувал за това.
Моли за чашки и излива внимателно бутилките. Първо ги мирише, после отпива, представяйки си, че така най-вероятно правят сомелиерите. После дори си попива със салфетка. Пие още няколко пъти, напъва се да си спомни нещо, целият се поти от притеснение и следващите глътки студена вода идват точно навреме, за да се успокои и да даде някакъв отговор.

Но той във всички случаи е грешен, защото въпросът е коварен. Просто нито една от бутилките не може да докара такъв вкус. Водата при Банята се пие топла и всеки, който я е опитвал поне веднъж, веднага ще се сети. Стига да го усеща истински и така нататък този град, но в крайна сметка няма защо да издаваме отговор, който още никой не е познал, след като е объркал първата част от теста.