Ако се затруднявате, ще ви подскажем. Този инженер е най-успешният кмет на София. Роден е в Сливен през 1891 в семейството на полк. Никола Иванов - герой от Балканската и Междусъюзническата войнa. Записва се във Военното училище в София, но по-късно учи в Техническия университет в Мюнхен, където завършва хидроинженерство през 1915. Участва в Първата световна война, като ръководи строеж на железопътна линия в Македония. След края на войната се връща в Германия, за да вземе дипломата си и да доведе в България съпругата си Матилда, от която има три дъщери. Само на 27 години проектира Рилския водопровод, а тогавашният кмет на София ген. Владимир Вазов му дава прякора Рилски. Познахте ли?
Добре, ще ви разкрия, че зад всичко това седи инженер Иван Иванов. И да, първият му голям успех е Рилският водопровод, За този строеж е приет специален закон, а за сътрудници са поканени специалисти като инж. Франк Шьон Брюнер, един от авторите на Виенския водопровод. На 23 април 1933 софиянци се събират на стадион Юнак и след осемгодишно строителство водата от Рила бликва като гейзер. Мнозинството вика „Ура!", а поетесата Елисавета Багряна излива възторга си в стихотворението Обузданите води:
И рукнахте води, струи пенливи,
в разтворените устни загорели,
в стоманените жили зажаднели
на древната балканска хубавица -
престолната и мъдра майка - София.
Нашата млада столица се оказва най-добре водоснабденият град - 200 литра вода на човек за денонощие - на най-ниската цена в света. И занапред на инж. Иванов сякаш му тръгва по вода. С царски указ N 210 от 24 май 1934 той е назначен за кмет на София. Първата задача, която си поставя е да се справи с корупцията и бюрокрацията. Смело рита некадърници и хрантутници, налага строга финансовата дисциплина, а разходите на кметството се публикуват в общинското списание Сердика.
Втората важна задача е регулирането и благоустрояването на столицата, която расте ли, расте. Новият градоустройствен план е възложен на немския архитект Адолф Мусман, проектирал градовете Лайпциг, Бремен и Дюселдорф. Уви, проектът си остава само на хартия.
Въпреки събитията по света, само за десет години - от 1934 до 1944, през които инж. Иван Иванов е кмет - са построени Телефонната палата, хотел и концертна зала „България", Българската народна банка и Военното министерство. Към София са присъединени селата Княжево, Горна баня, Красно село, Бояна, Надежда. Улиците са павирани, трамвайната мрежа е разширена, а през 1941 е пуснат първият тролей до Горна баня, на който гальовно му викали „трамвай безъ релси". От тогава са и кестените по централните булеварди, а за София са казвали, че е „Виена на Балканите" и „малкия Брюксел".
Но... идва есента на 1944. Новата власт стяга редици с чука на Народния съд. На съдебната скамейка е изправен и кметът на София. Обвиненията срещу него са толкова нелепи, че накрая се хващат за негово стихче във в. Зора от 1943 - „нека падат тука бомби / ще се крием в хекатомби". Ей с тоз ямб и смехотворни бомби Иван Иванов е обявен за „апологет на фашизма". Осъден е на смърт, но на 25 април 1945 присъдата е намалена на доживотен затвор.
През това време нашите умуват как да построят нааай-големия язовир на Балканите. Умуват, умуват, но що да не питат другарите в Москва. На запитването идва спешна депеша от съветския хидроинженер Мойсеев, който признава, че по-голям от него е световноизвестният български инженер Иван Иванов, та дори се интересува как е той със здравето, къде се е запилял? Нашите се плесват през ръцете и докато тече процедурата по помилването му, инженерът работи върху проекта под охрана. На 9 декември 1946 е реабилитиран, а строежът на язовир Искър е приключен на 6 септември 1954. Голямата вода се разлива в Чамурлийското поле. Под язовира остават три села, а паметта за най-успешния кмет на София дълго време лежи в тинята на забравата.
Днес има паметна плоча на семейната му къща на „Евлоги Георгиев", предложение от общински съветник за негов паметник и документален филм от 2010, с режисьори Адела Пеева и Антоний Дончев.
Коментари