На кръстовището на Петте кьошета, в четири и половина следобяд, две очукани стари коли се сблъскаха и събраха любопитните погледи на минувачите. От лявата излезе мъж, а от дясната жена. Запристъпяха бавно един към друг, сменяйки посоката на погледите си ту към набръчканите ламарини на колите, ту към себе си. Когато се озоваха очи в очи, на има-няма 30 сантиметра разстояние, пáрите от прегрелите двигатели ги обгърнаха с плътна завеса и ги скриха от хорското любопитство под вонящото си на двигателно масло було. Двамата отвориха усти, за да започнат обичайната караница, но пáрите замъглиха съзнанията им и вместо това те се целунаха. Когато най-сетне се пуснаха, всички зяпачи се бяха разотишли, само два трамвая се разминаваха и ги аплодираха, притраквайки с колелата си по кривите улеи на релсите.
В следващите години господин и госпожа П. постоянно се шегуваха пред роднини и приятели, че бракът им е пълна катастрофа, а те одобрително кимаха и тайно проклинаха късмета си да срещнат своите половинки по съвършено скучен и банален начин, всяка шега с който би звучала като вик за помощ. Празнуваха годишнината от запознанството си като ходеха на панаир и се возеха на блъскащи колички, а на годишнината от сватбата канеха монтьорското семейство - грубовати мъж и жена около 40-те от петричкото село Горчево - които поправиха автомобилите им и у чийто автосервиз се венчаха, облечени със синьо-червени дочени гащеризони, обилно захабени с неизтриваеми маслени петна. Ядяха панирани пилешки пържоли със соев сос и пиеха пенливо вино „Искра". Обсъждаха злободневни проблеми, които забравяха на мига. Позволяваха си да хапнат малко синьо сирене с отлежал асеновградски мавруд чак когато монтьорското семейство си тръгнеше малко след полунощ - не искаха да подлагат на изпитание силната воля на трудовите хора да устояват на изкушенията, които им предлага излишеството на консуматорското общество.
Колите, от друга страна, бяха продадени за скрап. Въпреки, че монтьорското семейство ги приведе за нула време в приличен вид, някои биха казали дори в доста по-добър от този преди катастрофата, младоженците решиха единодушно и почти веднага да се отърват от тях и да започнат на чисто. Старите возила си бяха свършили работата и от тях вече нямаше нужда. А пък младите влюбени не желаеха любовните каляски на взаимната им съдба да попаднат в ръцете на напълно непознати и вероятно безотговорни и крайно неромантични собственици.
Всичко в семейния им живот се развиваше прекрасно, по строго начертан график, който не оставяше място за неприятности, всеки знаеше по всяко време къде е другият и какво прави, всеки знаеше какъв подарък ще получи за рождения си ден, за именния ден, за годишнините и за рутинните романтични празници. Никой никога не се беше сърдил на другия за нищо, никой никога не беше оставал неудовлетворен или разочарован от постъпките или думите на другия. Бракът им, предизвикан от една случайна катастрофа, беше нищо повече и нищо по-малко от перфектен!
Докато не дойде денят, в който монтьорското семейство - техните ежегодни гости за честването на скромната им, но вдъхновяващо нестандартна сватба - не получиха предложение за работа в Испания, чиито финансови и битови условия не им даваха право да откажат. В един раннопролетен ден хората на труда от петричкото село Горчево си събраха кротко багажа от опразнения столичен апартамент, който вече беше даден под наем на друго семейство, и си тръгнаха без дори да се обадят на господин и госпожа П., за да се сбогуват.
На годишнината от срещата си господин и госпожа П. отидоха на панаир и се возиха на блъскащите колички, но през цялото време с ловки маневри се избягваха и за всичките десет рунда не се блъснаха нито веднъж. На годишнината от сватбата им хапнаха обилно горгонзола, изпиха три бутилки мавруд, най-високо качество, а после се взираха в празните чаши и чинии в продължение на час и половина, без да си кажат и думичка. Малко след полунощ тихомълком станаха от масата и си легнаха в просторната спалня, опрели гърбове един в друг. Никой не се разсърди на никого. Просто искаха да заспят час по-скоро. И да сънуват.
Сънуваха, че се блъскат яростно един в друг, кокалите им пращяха и пукаха, а няколко хиляди стари, измачкани автомобила стояха отстрани, обгърнали ги във все по-стесняващ се кръг, и ги надъхваха един срещу друг с мощни крясъци. Във всяка от колите седеше по един техен приятел, с когото бяха прекъснали почти всякакви взаимоотношения, погълнати от белозъбата боа на перфектния си брак. Някъде в далечината се виждаха синьо-червените дочени гащеризони на монтьорското семейство, които ги викаха и махаха с ръце. Във всяка от ръцете им се мъдреше по една преполовена бутилка „Искра", а самите те бяха видимо пияни и лицата им се кривяха в отвратителни опити за усмивки. „Насам, насам!", викаше монтьорът, а жена му се смееше гръмогласно. „Елате при нас в Испания! Елате при нас в Горчево!", крещеше сетне монтьорката, докато мъжът ú я налагаше с празна бутилка по главата. „Ще ви обичаме вечно!", викаха след това двамата в съвършено певческо двугласие, а последната дума отекваше поне петдесет пъти в ушните им кухини, след като всички останали шумове се бяха предали на тишината. Вечно... вечно... вечно...
Всеки един от блъскащите се един в друг съпрузи искаше да попита монтьорското семейство защо не се бяха сбогували с тях, но никой не искаше да рискува да спре да блъска другия и да бъде победен пред святкащите от възбуда фарове на хиляди коли.
Събудиха се с викове, и двамата по едно и също време, и се спогледаха плахо. Надникнаха през зениците в душите си и видяха, че са си бесни. Бесни си бяха от факта, че никога никой не се беше вбесявал на другия. Никой никога не беше правил нищо, което да ядоса, разсърди или разплаче другия. И сега им идеше да се разкъсат един друг заради това.
Заради това, че бяха пропилели любовта си в съвършенство.
Заради това, че бяха пропилели приятелствата си в бягство от несъвършенствата на човешките емоции, очаквания и стаени омрази.
Още на следващия ден се качиха в колите си, потеглиха с мръсна газ - всеки в противоположна посока - и се срещнаха в зверски сблъсък точно на кръстовището на Петте кьошета. Сякаш не автомобили, а два разярени гепарда се вкопчиха в смъртоносна прегръдка и впиха остри зъби в гърлата си.
В спешното отделение на „Пирогов", целите в снежнобял гипс и марли, напълно обездвижени от главата до петите и с все още надвиснала отгоре им като лешояд опасност за живота, едва дошли в съзнание, двамата направиха отчаян опит да протегнат ръце един към друг, и когато разбраха, че усилията им са обречени, отпуснаха се в коритата си и в почти съвършен синхрон изхриптяха в двугласие, в което се усещаше усмивка: „Ще се ожениш/омъжиш ли за мен?"
Коментари