Дами и господа...
[мъртва тишина]
... Добре дошли на официалното ни, тържествено новогодишно събиране на открито! Тук сме, за да засвидетелстваме изтичането на последните няколко минути живот на последната година, и заедно да поставим началото на Новата година! Наздраве, приятели!
[бурни аплодисменти]
Разбира се, много ми се ще да вярвам, че не всички сте успели да вдигнете градуса на макс...
[нервен шепот]
... но, ако все още не сте, сега ще го направим заедно!
[бурни аплодисменти]
Ще подпалим задника на зимната вечер! Ще огласим празничната нощ! Ще взривим термометъра!
[бурни аплодисменти и продължително трошене на стъкло]
Да-а-а... О, да, ще го направим! Но нека не забравяме, че с изтичането на финалните минути, ние сме длъжни да направим и една последна равносметка. Равносметка на отминалите 12 месеца така, както сме ги видели - с обективния поглед на нашето колективно самосъзнание. Защото ние сме тъкмо това - едно цяло. Без теб, теб и теб, нямаше да те има и теб. А дори и мен.
[нервен шепот]
Но нека все пак не изместваме фокуса от най-значимото. Най-значимото, приятели, точно сега - точно в този момент - е да си припомним къде сбъркахме и къде постигнахме малкия, но така изстрадан, заслужен напредък на общите ни усилия. Естествено, когато говорим за негативни емоции, преспокойно и с чиста съвест можем да пропуснем проблема с нелегалните емигранти, както и реално надвисналата опасност от нови терористични актове. Защото, както са казали китайците, когато игнорираш един проблем, той рано или късно изчезва от само себе си. Изпарява се. Просто така.
[весел кикот]
Е, не съм абсолютно сигурен, че са го казали точно китайците, но аз лично мога да го потвърдя. Честен кръст! Ей, ти там! Да - точно ти! Спри да ми се хилиш като малоумник, за да не си останеш в миналата година, приятел! Да... Извинявам се, докъде бях стигнал?
[екзалтирани крясъци за емигранти и терористични актове]
Именно! Благодаря още веднъж! Та, замислете се кое е по-значимо: тъпите проблеми или фактът, че отново сме тук - заедно, като едно цяло? Преди да си отговорите на въпроса обаче, помислете и за друго. Хората се събират по площадите - също както го правим ние днес - още от Тъмните векове, та до ден днешен. Там е разликата, приятели, че ние, тъкмо ние, сме светлото бъдеще!
[бурни аплодисменти]
А когато говорим за светло бъдеще, пред нас има достатъчно предизвикателства, с които тепърва ни предстои да се борим. Достатъчно поводи за нови наши срещи, поне така значими, каквато е и днешната. Сега обаче нямаме време за тези неща. Разполагаме само с пет минути, а три от тях вече си отидоха. Както много добре знаете, последната е посветена тихо съзерцание в часовника, макар че много ми се щеше да я оползотворя с още няколко думички...
[нервен шепот]
... Но, да, нека не се поздравим още веднъж! Нека вдигнем чашите високо и разлеем цялото това евтино шампанско - в гърлата си и по паважа под краката ни! Нека си пожелаем да е още по-успешна - както в професионален, така и в личен план! Нека съхраним топлината в домовете си! Нека бъдем здрави! И, мамка му, дори нищо да не се промени, ние пак печелим! Печелим с това, че толкова години подред продължаваме да сме тук и да се борим. Да се борим за промяната. Печелим, тъкмо защото сме заедно. И нека, приятели, продължаваме да бъдем заедно и занапред!
[бурни аплодисменти и продължително трошене на стъкло]
Приятели!
[мъртва тишина]
[тик-такане]
Коментари