Величествената Атина

В последните няколко години всички се стремят към едно- да пътуват! Сега им е паднало, мина достатъчно време от '89-та, всички мирно можем да минаваме границите. Някой казват, че е лудост пътуването да ти е страстта, аз ви казвам, че си пътник, ако не намираш смисъла в това.

Тъкмо преди няколко дни се завърнах от едно приказно пътешествие, още с пресни спомени, може би ще е чудесно да ги материализирам- по-скоро емоциите, за да знаят всички, че пътят лекува и "Човекът е човек, когато е на път!"

Това беше третото ми посещение в град, достоен да бъде определен като божествен- със заряда си, с улиците и АКРОПОЛА- там горе, горд и вечен. Атина!

Понеже всяко приключение задейства в съзнанието и душата ни механизми, за които в ежедневието забравяме, че съществуват, ще синтезирам как повлия този щастлив (вече) спомен на моите!

Ето и нещата, които преоткрих за дните, прекарани в Атина:

САМ ОТГОВАРЯШ ЗА ЕНЕРГИЯТА СИ: Твърде често се настройваме негативно, без да има съществуваща обективна причина. Просто се превръща в навик да сме сърдити, защото колкото повече хора има около нас, толкова повече си мислим, че настроението ни зависи от другиго. Но когато потеглим, седим в самолета и виждаме как облаците се къпят в залеза, осъзнаваме, че извън факта, че сме част от цялото, на първо място сме
единица. Ние сме сами за себе си и в себе си. Ако искаме да сме позитив в света на тези, които обичаме, трябва сами да се погрижим за настроението си и неговата поддръжка...

НЕ БЪРЗАЙ: Точно така. Дори и да е вярно, че животът никого не чака и времето е пари, колкото повече бързаш, толкова повече изпускаш. Когато се отделиш от ежедневието, имаш усещането, че часовникът се забавя, мислите следват потока си, а душата ти е лека, без да носи постоянния товар на въпроси, чийто отговор няма как да открием. Осъзнавайки, че времето си тече както обикновено, явно разликата е във възприятието ни и това как ние виждаме нещата. Е, как се чувстваме по- живи? Без да бързаме, разбира се! Затова нека пренесем този навик, доколкото е възможно, и когато се приберем.

ДЪЛГИТЕ РАЗГОВОРИ ПО НИКОЕ ВРЕМЕ: Най- безценното! Най- важната част от всяко приключение е споделеността! Понякога имаме нужда да приключенстваме сами, но непременно трябва да го правим и с любимите си хора! Защото в делничните дни няма да намерите три часа за спокоен брънч, няма да седите до един на терасата с две бутилки вино, обикновени бисквити и начос. Няма да си имате селфи с куфари в метрото. Няма да сте и толкова себе си!

Пътуването е форма на страст. Много от нас са изоставали това усещане и живеят без него, съществуват си. Бъдете будни за живота, купете си самолетен билет, снимайте всичко красиво и МЕЧТАЙТЕ КРАСИВО! Защото в каквото не сме повярвали, това не сме получили!

Автор: Гергана Робертинова
А тук можеш да прочетеш за Башар Рахал и казуса на късата кожена пола, кафето и сметанката