...първият театрален салон у нас чукна 134

icon
Sofialive.bg

През далечната 1881 прекрасният Пловдив още се радва на Освобождението, а по калдъръмените му улици кипи новаторски дух и усещане за свобода. Местното население се чувства окрилено, а пловдивската бохема ликува. Точно по същото време в центъра на Пловдив, близо до площад Джумаята, двама французи на име Босси и Брюн превръщат стара бейска къща в центъра на Пловдив в просторния хотел Люксембург.

Мястото има ресторант и бирария, а в кокетния му двор-градина в празнични дни свири военна музика. Хотелът обаче разполага и с нещо, което ще го остави в историята и ще прочуе града под Тепетата, като първото средище на театралното изкуство у нас. Благодарение на европейския си нюх и изключителен бизнес усет, Босси и Брюн решават да разположат и втора специална сграда до къщата. Постройката е специално пригодена за театрални представления и предоставя достъп за всички местни и гостуващи трупи. Тя разполага с 300 места, 17 ложи с общо 64 места в тях, а пред всяка от ложите са поставени мраморни бюстове на 17 класически писатели. Сградата разполага още с широк вестибюл, коридор, гардероб за публиката, гардероб и пушалня за ложите и гримьорни за артистите.

Специалното място е наречено Международний театър Люксембург и всъщност е първият театрален салон в България, чието откриване става на 11 и 12 декември 1881. Това е първата специално построена сграда в страната ни за нуждите на театралното изкуство, а според проф. Д. Б. Митов:

"В България театралният живот почна с блясък от провинцията. Пловдив създаде българския театър!"

За съжаление през 1913 година след голям пожар в сградата Международний театър Люксембург изгаря до основи и преустановява дейността си, но пък ни оставя спомена за красивия си замисъл и истинска страст към изкуството, каквато пловдивчани пазят и до днес. Петък е, така че шоуто все пак може да продължи. Изиграйте го като за последно поне днес. Все пак Люксембург гледа!

Носи се шарено напук на шефа си и ще се омъжва след три години – поне според една врачка