В началото на XX век вместо жълти таксита из софийските улици потраквали файтони с три различни тарифи - според предлагания лукс. Ценоразписите, на които се мъдрел общинският печат, висели под седалките на конярите и наивниците се качвали, без да питат колко ще им струва курсът. Когато идвал моментът за плащане обаче, често се оказвало, че им искат два пъти по-висока цена. Оплачел ли се някой, жалбата била препращана от кмета към съответното отделение, а оттам потърпевшите отивали при чауша - нещо като квартален полицай и доверен човек на файтонджиите. Разрешаването на спора често ставало в кръчмата, където чаушът седял пред чаша ракия, поръчана от съответния файтонджия, а пътникът пиел една студена вода. Днес на кръчма не ни канят, но ракията най-вероятно се лее в още по-големи количества.
Фотография Васил Танев
Коментари