Казвала се Вайсовата воденица. Сградата била една от най-големите в София, построена съобразно модерните тогава изисквания на мелничното строителство от чужденеца Артур Феодорович Вайс. Освен строител и собственик, той бил предвидлив човек, защото воденицата можела да се движи и с вода, и с парен двигател. При суша парата влизала в действие, за да завърти тежките воденични камъни.
Мелницата работила дълго време, докато един ден, неочаквано за всички, замлъкнала. Оказало се, че поради тежко любовно разочарование, предприемчивият и добродушен Вайс, човек със сантиментална душа, напуснал България и заминал за Бразилия.
Воденицата запустяла и обрасла с бурени. Често пъти оттам долитал глас на кукумявка, заглушаван от безразборния крясък на жабите от мочурищата наоколо. Никой не узнал нищо за съдбата на добрия Вайс, а неговата романтична мелница бавно, но неспирно пустеела, докато накрая останали да стърчат само сивите й стени.
Коментари