...и конете били на заплата

Дори и в първите години след Освобождението едно обществено зло разяждало желанието за свободен и по-добър живот на хората. Този пакостник бил рушветът, който се прокарвал от най-нисшите до най-висшите служебни лица по онова време.
Трагикомичен пример е един началник на участък, голям гуляйджия, който бил записал и коня си сред служителите в подведомственото му учреждение. Така и животното получавало заплата, но за целта трябвало да го нарекат не с нарицателно, а със собствено име - Кон Иван. Сто и трийсет лета по-късно си звучи сякаш беше вчера.