Ясен не иска да разказва много за себе си. Предпочита да бъде човекът отзад, този, който бачка и оставя направеното да говори вместо него. Описва се като един съвсем нормален и обикновен мъж, който се радва на обикновените неща. Издигнал е в култ това животът му да е подреден и да е окей. Има си семейство с малко дете, на които много държи. Само когато трябва да се излезе и да се свърши някоя щуротия, излиза, прави я и се прибира. Търси през цялото време границите на възможното, но не в екстремисткия му вариант, а в съзидателния. Не го интересуват емоциите, „които изпитваш, точно преди да се пребиеш". По-скоро иска да остави нещо, на което другите да се радват. Питаме го да ни разкаже живота си, той ни отговаря: „Имате ли 30-40 години на разположение?" Все пак успяваме да синтезираме.
Започнал е да работи като мияч на коли още на 15. По-късно е сред първите в България, които се занимават с информационно обслужване - става въпрос за автомобилни състезания и за статистиките, които се показват в долната част на екрана. Това е една чудесна школа и голямо приключение за младия Ясен, понеже е работа, в която нямаш право на грешка. „Не може да отидеш и да кажеш: „Окей, пичове, вие хубаво ги навъртяхте тези 90 обиколки, обаче сега ще трябва да започнем отначало, понеже тука нещо се прееба." После започва да се занимава с реклама в голяма българска агенция. Там измисля и организира събития. Някъде по това време (2006-2007) се запознава с Настера и хората около него. Канят го за фестивала Meeting Of Styles, после правят заедно и първата изложба на Nasimo, и така започва всичко. И продължава без прекъсване досега. Отваря собствена агенция - Event Marketing България. С нея си изкарва парите, с които финансира некомерсиалните си проекти. Като например фестивала Urban Creatures, за който вече няколко пъти сме ти писали и надълго, и нашироко.
Каква обаче е поредната щуротия, която са намислили Ясен и неговата банда без команда? „Да си направим дом." Харесали са си място в огромен изоставен тунел, над който минават влакове - три декара, само бетон. Идеята е вътре да създадат ърбън арт галерия само за този тип изкуство, в която всеки артист да си префасонира пространството, както той желае. Надеждите са това да се случи през лятото, а продължението е още по-добро - планирано е събиране с момчетата и момичетата, които те си харесват - Faith47, Borondo, Etam отново. Искат да ги доведат тук и да стане „един месец утопия".
А пък актуалното около Urban Creatures е ето това филмче. То е продукт на Иван Москов, който, според Ясен, има гигантски талант, и е снимано така, че се вижда и усеща цялата емоция на събитието, което си е изключително постижение. И всички са много доволни. Ние също трябва да си признем, че си затворихме устата чак на финалните надписи.
Събуждам се с мисълта за Бог. Упражнявам се, поне така, както ни съветват всички учители - да бъдеш благодарен за всяко нещо, което се случва. Че си жив, че ти е топло, че имаш дете и семейство - защото може да го загубиш много бързо.
Не мърдам от вкъщи без кола.
Движа се с кола, навсякъде.
Все си повтарям, че не трябва да съм арогантен.
Направихме компромис с дължината на филма - имахме материал за един час, без да има нищо излишно, но
тогава никой нямаше да го гледа.
Играта ни с Bozko е следната: разделили сме се на добър и лош; той е добрият, който
бута нещата в арт посоката, аз съм лошият, който трябва да измисля „чалгата",
за да може те да се случат.
Работя само с тесен кръг хора - за да си спестя всички разбиращи глупаци.
Идеалната вечер е с жена ми и с малкия - гушкане на кревата.
Обикновено съм в размисли за следващия проект. Планирам и правя схеми,
докато спя, докато ям и обикновено изглеждам много улисан.
Никога не танцувам на чалгийца. Но и по принцип много не танцувам.
Влизам в огъня заради семейството си.
Вярвам в доброто.
Беше велико, когато бях на световния шампионат по рали в Швеция. Пред мен
стартираха шампионите, в снега, на минус 24... И аз казвам на единия: „Вие сте
свръхчовеци." А той ми отговаря: „Пич, син ми е гъзът от студ." Ей това е да си
лишен от ненужно его и да не се правиш на някакъв.
Дойде ми до
гуша от позьори. Цялото ни общество е
пълно с позьори. Никой не смее да се покаже какъв точно е.
Никой не подозира за мен, че обичам да
съм сам. Иначе не крия нищо, аз съм „Ясен".
Майка ми често ми казва... абе, отдавна вече нищо не ми казва. По-скоро аз й
досаждам от време на време.
Скачам на бой често. Последно се сбих с един, който ме засече на
светофара, докато жена ми беше бременна. Счупих му стъклото и го набих, както
си беше вътре. После се усетих и се върнах, изчистих му колата, купих му ново
стъкло, дадох му пари да си купи един Jack... И
накрая пичът искаше да работи за мен.
Не си позволявам да бъда лош с хората.
Заспивам на сайтове за теория на конспирацията.
ФИЛМИТЕ
Последно гледах Ездачите на
дракони със сина ми. Суперфен съм. Ядем пасти и гледаме филми с него.
Най-големият режисьор за мен е Клинт Истууд.
Любимият ми актьор е Ал Пачино. Аз съм олд скуул.
Планирам да гледам 10-те гигабайта филми, които съм си свалил и чакат.
МУЗИКАТА
Обикновено слушам музика, която има душа. Последния път плаках на Кайно
ясно слонце, феноменални са. Също блус - Buddy Guy, Джон Лий Хукър.
Никога няма да ми омръзнат Massive Attack.
Последното ми откритие е Alt J, от
саундтрака на нашето филмче. То стана много случайно - Bozko рисуваше, от голфа му се чуваше Alt J
и аз си казах: „Ами, ето го саундтрака."
Партито, което няма да забравя, е свързано с автомобили, на един стадион в Измир.
Представете си - нощен етап, на залез слънце, огромна видеостена, колите
минават буквално с двеста покрай тебе и... има молитва. Беше нереално, седях и
не можех да повярвам колко е красиво и готино.
В София искам да дойде Buddy Guy.
КНИГИТЕ
Книгата, от която научих какво е никога да не грешиш, беше на Ричард Марчинко -
основателя на специалните части Тюлен Група 6. Казва се Свирепият.
В момента чета книги, свързани с другата реалност, тази която не ни
показват. От Слава Севрюкова и Ванга, до духовна литература, която ми дава
Настера. Неизказаните неща. Някои ги наричат теория на конспирацията.
ИЗЛОЖБИТЕ
Последно ходих на изложба на Борис
Ангелушев. Сещате ли се, всички детски книжки и учебници от едно време - едни
такива мрачни, черни илюстрации.
Любимите ми
артисти са Faith47, Borondo, Bom.K, Dran, Etam Cru, El Mac, Blu, DALeast.
Бих искал да видя на живо нещата на Jaume
Plensa.
Текст Веселин Трандов / Фотография Васил Танев
Коментари