След като съвсем нарочно срещнахме Бъки, за да разберем що е то бездомен човек у нас (ама наистина), случайно (без да вярваме в случайности) изникна и Йоана. С нея искахме да си поговорим за Градските номади и да разберем как на практика може да се обърне внимание на тези хора, така че да има истинска полза. Тоест - как да помогнеш на удавника, вместо просто да му взимаш интервю и да го снимаш. Тя пишеше дипломна работа, но с удоволствие набързо си насрочи почивка и за нула време пристигна при нас с Бъки в градинката на Седмочисленици. Един едър ирландски сетер успяваше да я заблуди, че тя е водачът, но ние не му се вързахме. Първата реплика на Йоана беше: „Аз съм готова за Градски номади винаги да разказвам". И ето какво се получи.
Йоана: Всичко тръгна от точно тази градинка, в която си говорим в момента (пред Свети Седмочисленици) покрай разходките с кучетата ни - така се запознахме с Миа. Наш общ приятел ни препоръча да седнем и да си поговорим - двете. Оказа се, че от известно време му надуваме главата с една и съща тема - тази за бездомните хора. Така се намерихме. И започнахме да разнищваме проблема. Ето, например, за обществено полезната дейност по рециклиране, бездомните хора не получават заплащане за труда си, а само оскъдни стотинки за събрания материал. А ми е правило голямо впечатление, особено рано сутрин, когато активно сноват всякакви приспособени колички за рециклиране и градът се събужда доста по чист, отколкото го е заварила нощта. И така се вдъхнових.
Така де, тя беше толкова разпалена, че директно започна
да ни разказва. А ние тихомълком и се радвахме. И после я попитахме има ли (и
ако да, какъв е) опит с подобни неща.
Известно време живях в Щатите - на
Хавайските острови. Там се занимавах с подобен проект на местно ниво, който
целеше да превърне общността на бездомните в активна част от решаването на
проблемите им. На Хаваите има огромен казус с
бездомните хора, за който не се чува много. В зимните месеци от различни щати
изпращат с еднопосочен билет, бездомни хора, за да могат да преживеят
студовете. Има и нещо хуманно в това решение, но същевременно по никакъв начин
не разрешава ситуацията, а само изтласква проблема в периферията.
Как започнахте да развивате нещата тук, в България?
Трите, с Миа и Елеонор, решихме да
действаме и започнахме да проучваме как подхождат към проблема с бездомността
по света, както и да се информираме по-задълбочено за положението у нас.
Успоредно кандидатствахме в конкурса Направи си сам на Екологично сдружение "За
Земята", откъдето и спечелихме микро грант, с който задействахме Градски номади.
Първоначалната ни цел беше да адаптираме мобилните решения към местния
контекст, както и към нуждите и нагласите на бездомните хора. Проведохме
задълбочено изследване под формата на 50 интервюта с бездомни хора от София.
Успоредно продължихме и събирането на количествени данни от различни източници,
за да можем да представим една по-пълна характеристика на проблема.
А после?
Мобилните решения. Идеята ни
дойде от проекта Homeless Homes (гугълни го).
Мобилните структури са съобразени с номадския начин на живот на бездомните
хора, за разлика от приютите. Бездомните хора са мобилни, не се застояват. Имат
среда, в която битуват. Приютите са им чужди. От друга страна мобилните къщи са
само временно решение на въпроса за подслон. Те са начална стъпка за
създаването на видимост на проблема с бездомността и целят да провокират
създаването на политики по отношение на тези хора. На този етап завършихме и предадохме
първата мобилна микро къща на новия й собственик - Боби, който живее в
Княжевската градинка. В момента сме в процес на регистрация на Градски номади
като сдружение в обществена полза, за да започнем активно търсене на
финансиране за останалите ключови дейности по проекта - Мобилните бани и
перални. Представяме си старите Икаруси, превърнати в бани на колела, които да
взимат вода от пожарните кранове или от водоноска - ако от бизнеса дарят вода. Вече
няма градски бани и хигиената е сериозен проблем. Повечето от бездомните не са
мръсни по желание, а защото не могат да изкъпят. Ще се изненадаш колко от тях,
като ги попитаме от какво най-много имат нужда, отговарят, че ще се радват да
си вземат душ.
И?
(смее се) И за пералните да кажа. Идеята пак дойде от тази градинка.
Често ме питаха за дрехи, а аз намирах и носех редовно. В един момент се
замислих защо всяка седмица им трябват нови дрехи и тогава се сетих, че те
просто са за еднократна употреба, тъй като, особено през студените месеци, няма
къде да ги изперат. И така, идеята е подобна - бусче с пералня и сушилня, което
обикаля определени локации.
Съмишленици?
Радваме се на огромна подкрепа от
граждани, организации, от социалните мрежи, които ни зареждат с енергия и ентусиазъм
да продължаваме. Благодарение на споделянето и подкрепата в Интернет успяхме да
помогнем на един бездомен човек, който е майстор пекар по професия и в момента
работи и живее щастливо в Смолянско, в творчески център за местни занаяти.
Подобни положителни развои ни дават криле. Ние сме млад проект, имаме много път
пред нас. За мобилните бани и перални трябва по-сериозно финансиране, за което
разчитаме на граждански отговорния бизнес и сме обнадеждени. Имаме и идея да
опитаме с crowdfunding платформа за
построяването на всяка отделна мобилна къща.
Още?
Винаги има още. Идеята е в крайна
сметка да успеем да задвижим едно социално предприятие, което да помага с
преквалификация, с медицинска помощ. Политически и религиозно сме абсолютно неутрални,
което ни помага много. Целим и събирането на мрежа от организации, с които да
си сътрудничим по различни направления. Това е единственият начин да успеем да
сме истински полезни, тъй като много от проблемите на бездомните хора са извън
нашия обхват на възможности. Например, когато има по-специфичен случай на
наркозависим или психично болен човек, с когото не можем да се справим, да
имаме възможност да го насочим към организации, които биха могли да му помогнат.
Отношението?
Човешки неща - да си поговориш с
хората истински, както си общуваш с приятелите ти. Да прекрачват визуалната
преграда и да поглеждат отвъд нея - никой бездомен човек не се е родил такъв, а
малко са на улицата по личен избор. Може от раздумката да разбереш, че човекът
е учил в твоето училище или че е живял на съседна улица.
Текст и фотография Стефан Икога
Коментари