Всъщност филмът Паркинг е избран от лондонската платформа за ново късометражно кино - Future Shorts, в селекцията на програма "ЗИМА“ заедно с още седем филма от целия свят, които ще обиколят следващите три месеца 100 града и ще бъдат прожектирани в общо 40 държави, пред 40 000 души. През последните две години Паркинг е бил част от официалната програма на 12 международни фестивала и е носител на две награди за най-добър късометражен филм от Българската филмова академия и от Международния фестивал за късометражно кино В Двореца 2015. Ние те срещаме с Ивайло броени часове преди прожекцията в Дом на киното.
Къде се намираш в момента, Ивайло и с какво се занимаваш? Как минава денят ти?
Лондон. Гледам дъщеричката си Нора, монтирам късометражен филм и пиша пълнометражен сценарий, в съотношение 70:20:10.
Разкажи ни накратко за историята на филма? Защо тя е важна за теб, добре ли се справиха актьорите и имаше ли някакви весели случки от снимачната площадка?
Историята тръгна от едно кафе с гаджето ми, за което после се ожених. Отвън някакъв паркиращ разсеян човек блъсна леко две разсеяни жени. Без тежки драми. Скараха се, той беше гузен и ги покани в кафето, отрупа им масата с какво ли не. След 15 минути вече се смееха и дори флиртуваха. Оттам още 15 версии на сценария и ето на.
Актьорите бяха абсолютна благодат и доста помогнаха на един неопитен режисьор. Снимките минаха супер приятно, но не си спомням конкретно забавна случка. Може би защото и тематиката не беше толкова лека. Все пак, спомням си, че Стефан Вълдобрев доста ни разсмиваше и в най-драматичните сцени.
Доколко се промени филмът от първоначалния му замисъл до реализацията му?
Както споменах по-горе - цели 15 версии на сценария! И то не само козметични промени. Мина през доста жанрове. В един момент си спомням, че главната героиня беше луда поетеса, и по случая се бях забъркал с някакво общество на поети-аматьори в търсене на истински лоша поезия. Това се оказа супер трудно - да пишеш лоша поезия, която да не е тенденциозно такава. Слава Богу, мина ми това настроение.
Кои са твоите учители в областта на кинематографията?
Най-много съм научил сякаш от театъра с проф. Недялко Делчев, и от рекламите с един испански режисьор, Алехандро Толедо. Иначе - както всеки, се уча и крада скромно от големите майстори. Братя Коен. Джим Джармуш. Пол Томас Андерсън. Кели Райкарт. Няма край списъка принципно.
Следиш ли късометражното кино по света и какво смяташ за тази форма? Мечтаеш ли за пълнометражен филм?
Следя, определено, доколкото ми остава време. Винаги е недостатъчно. Късометражния формат е важен, и като тренинг-стъпки към пълнометражния, и като супер интересна, някак затворена в себе си форма, която си има своите правила. Разбира се, че мечтая и за пълнометражен филм, макар че в главата ми да продължават да изскачат идеи, които ме бутат към кратки филми. Интересно ми е все още това кино, определено.
На какво държиш много в професията си?
Сякаш на разнообразието.
Кои са новите тендеции в киното, които харесваш и тези, за които си много подозрителен? Можеш ли да гледаш кино като обикновен зрител?
За тенденциите ми е трудно да коментирам. Аз все още предпочитам добрите стари 2D филми. Иначе се опитвам да гледам кино като обикновен зрител, но е трудно. Все пак, ако филмът е страхотен, той си иска своето и те поглъща, какъвто и да си.
Последният филм, който те развълнува?
Macbeth на Justin Kurzel.
Как ще се промени киноиндустрията според теб след 10 години?
Предполагам, в посока все по-голяма демократизация на снимачния процес, с все по-добри технически, но не и естетически резултати. Плюс затвърждаването на хибридни жанрове. Но може и съвсем да не съм прав и нещата да залитнат в тотално различна посока.
Фотография Росина Пенчева и Иън Смитърс
Коментари