Седмичен афиш / Книги

Великите немски поети

Връхлитащата поезия

Едно от големите предимства на поезията е, че може да те връхлети случайно. Хванеш ли сборник като Великите немски поети, може просто да разлистиш наслуки и да видиш какво ще ти се падне. Може да е смайваща с простотата си песен от времето на романтизма, за който някои твърдят, че по начало си е немска работа. Може да е шлифован бисер на изтънчено-уморения сецесион. Може да е полъх от мрачното тържество на барока. Всичко това е събирано и превеждано около половин век от Венцеслав Константинов, за да се получи впечатляващата антология. Тя не е толкова опит да се представи систематизирано немската поезия, защото подобна задача изобщо не е по силите на един преводач. По-скоро става дума за личния му избор, предпочитаните от него стихотворения, които са му влезли под кожата, та и по тази причина ги е превел. Сред тези 5000 стиха наистина има и такива, които не впечатляват, но за тях ли ще си говорим? По-добре да си говорим за Хайне, за Рилке, за ненавременните дързости на Хьолдерлин или за ярката експресионистична образност на Георг Тракл. И за легендарния Новалис, чийто прочут Химн на нощта ти предлагаме да прочетеш още сега:

Вечно ли ще се завръща утрото?
Няма ли властта на Земното да свърши?
Нима злощастна суетня ще скърши
божествения полет на нощта?
Защо навеки не пламти
невидимият жертвеник на любовта?
На светлината и будуването
е отредено време -
ала надвременно е на нощта господството,
всевечно трае срокът на съня.
О, сън свещен!
Ощастливявай по-начесто
отдадените на нощта -
в тоз земен всекидневен труд.
Единствено глупаците не те признават
и нищичко не знаят за съня,
освен за сянката,
която в оня мрак
на истинската нощ
ти милостиво ще разстелеш върху нас.
Не те усещат
в златния поток на гроздето,
в лечителното масло
на бадема,
нито в кафеникавия сок на мака.
Те не знаят,
че тъкмо ти облъхваш
гръдта на нежното момиче
и в рай превръщаш скута -
не подозират,
че при нас пристигаш
от древните сказания,
за да разкриеш
дверите на небесата,
че носиш ключа
към жилищата на блажените -
ти, мълчалив вестител
на безпределни тайни.

Авторът! Авторът! Тук има 33-ма автори и един съавтор - Венцеслав Константинов (1940). В младостта си Константинов е бил и цигулар, и частен учител, и екскурзовод в Слънчев бряг, но след това се превръща в един от най-известните германисти в България. Превежда не само поезия - дължим му издания на Макс Фриш, Бертолт Брехт, Стефан Цвайг и редица други. Но повече може да научиш от статията в българската Уикипедия, която наистина смайва със своята детайлност. Казват още, че бил човек с доста силничко его. Но какво пък - нас ни интересуват преводите му и преди всичко тази чудесна антология.

Нещо подобно Май наистина отдавна не се правят едрокалибрени антологии с участието на много преводачи. По-скоро в един момент големите решават да съберат преводите си, трупани през годините, да добавят няколко неща специално за изданието, и така да представят своята лична подборка. Защото, както казва Александър Шурбанов, може да си набереш известен брой цветя, но не може да занесеш вкъщи цяла поляна. Тъкмо неговата Английска поезия е подобно издание, както и амбициозният том на Кирил Кадийски От Вийон до Виан. Но и двете книги излязоха през 90-те, та тъкмо бях почнал да се чудя защо колегите им не ги последваха.

Великите немски поети е в близката книжарница, струва 14 лв., издава Сиела,
а преводът - ако не стана ясно досега - е на Венцеслав Константинов

Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев

реклама

Градски тип

ФИЛМИТЕ
Последно гледах
Allied - филмът, по време на снимките на който, уж се били забили Брад Пит и Марион Котияр. Рядко тъпа холивудска боза, действително - не го гледайте. На другия ден гледах Това е само края на света, дето спечели Кан, пак - с Марион Котияр, е даже - и с Леа Сейду. Рядко глупаво, маниерно канадско-европейско клише. Животът е прекалено къс, за да гледате и този филм. Вместо това, бързо преговорете кавото на Wes Aderson ви лиспва от кинокултурата - например Life Aquatic with Steve Zissou, който съм гледал само два пъти, но мисля да гледам поне още два.
Най-големият актьор за мен е
Джеръми Айрънс.
Харесвам режисьори като
Фатих Акин, Уес Андерсън, Димтър Коцев - Шошо.
Няма по-глупав филм от
почти всички български бози, за които продуцените им взимат по един-два милиона от НФЦ и след това филмите стават, общо взето, само за подпалки.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам
пънк - класически и съвременен американски пънк. И Хендел. Също си свалям и саундтраци на филми, които са ми харесали - в момента точно въртя този на "Младият папа".
Никога няма да ми омръзнат
органовите концерти на Хендел, Бранденбургските концерти на Бах, първият албум на Секс Пистълс, всичко на Ролинг Стоунс, всичко на Ийгълс ъф Дет Метъл.
Любимата ми група е
Ролинг Стоунс.
Най-добрият концерт, на които бях, е този на
Металика през 99-та в Пловдив.
В София искам да дойдат
американските танкове. И да останат.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е
Сто години самота - съвършеният модерен роман, макар самият Маркес да не ми е на върха на личната класация.
Сега чета
пробвам се пак с последния на Мартин Еймис The Zone of interest, но ми върви много тегаво. Обожавам Мартин Еймис, но това, явно, ще му е първата книга, която май ще скипна.
Не смеят много да ми говорят
, известен съм с критичността си.
Н
а български най-добре пиша аз. От чуждоезичните колеги бих споменал най-вече Борхес, айде - и Достоевски.

ТЕАТЪРЪТ
Обичам текстовете за театър на
Стефан Иванов, Георги Тенев.

ИЗЛОЖБИТЕ
Интересно ми е
съвременното визуално изкуство във всичките му проявни форми - особено, когато има смисъл, когато реално провокира реакция вътре в мен.
Последната изложба, на коят
o бях - преди месец, в Moco musem в Амстердам - обща изложба на Banksy и Warhol - да, комерс, малко, но трябва да се види. Пък и, да ви кажа, не представляваше само едни найлони, поставени върху езеро. 
Любимият ми художник е
кумът ми Иван Мудов

Текст Белослава Димитрова / Фотография Славея Йорданова

виж повече
реклама

Най-четени