Подслон

Подслон е филмът, който всеки бунтар би искал да направи още докато е тийнейджър. Да си каже всичко и на всеки от какво му е дошло до гуша - общо взето, че „Ваш`те сърца се разтварят в чиния/ За сръбско, хеви метъл и гроздова ракия", както пееше Димитър Воев преди време.

Драгомир Шолев (с награда Jameson 2005 за късометражния След живота, преди смъртта) мина трийсетака, преди да си го каже в своя пълнометражен дебют. И въпреки че действието се върти в Перник през 2009-а, обстановката е същата като в цяла България преди 1989-а - насрани панелки с мърляви апартаменти, плетени карета върху телевизора в хола и стъклени сервизи в талашитени библиотеки. Между тях - тъпи разговори в семейството, вечни скандали пред децата и тежки обвинения, че „ще докараш инфаркт на баща си" и „ще станеш наркоман", ако продължаваш с тоя Експлойтед, да речем.

Горе-долу това се случва и в Подслон. Майката (Янина Кашева, за пръв път на екран от 1991-ва насам) пуска 13-годишния си син Радо (дебютанта Калоян Сирийски) на купон с преспиване, докато бащата (Цветан Даскалов от Земя на прицел) е на състезание в София. Радо го няма никакъв точно три дни, родителите му тотално откачат и го обявяват за изчезнал в полицията. Когато се прибират обаче, го сварват жив и здрав в компанията на 17-годишната пънкарка Къртни (Силвия Герина, също с дебют на екрана), а след малко с бутилки бира се появява и Тенкса (една изключителна Ирена Христоскова) - друго от новите приятелчета на синчето. Петимата сядат на една маса, вадят ракията със салата и почват оня разговор между поколенията, в който диалог няма - споменават наркоманите, конформизма и анархията, но, както изтерзано пита Кашева - „Каква анархия бе, майко?".

Подслон е чист по отношение на клишетата - не ни натяква за това и онова, а още по-малко ни излиза с изсмукани от пръстите поуки. Ако този филм има някакъв проблем, то той е, че от един момент нататък някак идва протяжен, особено след като те е подковал с бясно пънкарско темпо в началото. Затова пък саундтракът компенсира отвсякъде - тук имаме и Експлойтед, и Морфин, и една доста жизнерадостна тема от Васо Гюров, а нека кажем и едно „добре, бе" на оператора Крум Родригес, чиято камера сякаш дебне от няколко ъгли едновременно и с нищо не тежи на окото.

с една дума
ПЪНК. За най-продаван албум на всички времена се води Dookie на Грийн Дей - до края на 2010-а от него са пласирани над 16 млн. копия. Дали става въпрос за истински пънк обаче е съвсем друг въпрос.

Този филм е част от програмата на София Филм Фест 2015.