Tuxedomoon винаги са били извън всякакви норми, параметри и категоризации. Те не принадлежат на конкретен жанр или течение в музиката, нито дори на идеологическо артистично движение.
За тези от нас, израснали от грешната страна на Желязната завеса, те дълги години бяха нещо като група-фантом, на която почти никой не беше виждал снимки, а музиката им те караше да си представяш призрачни хора облечени в черно, носещи се върху сумрак от хипнотизиращи звуци, подаващи се за малко от друго измерение и изчезващи обратно в него в момента, когато понечиш да светнеш лампата, за да им видиш лицата.
Заченати в клас по електронна музика в San Francisco City College през 1977, те от самото начало експериментират със синтезатори, акустични инструменти и пост-пънк театралност - компоненти, които ще откриеш в дебютния им макси-сингъл “No Tears”. Той отдавна е обявен за ъндърграунд класика и на него можеш дори да танцуваш, при това без да изглеждаш смешно.
В началото на 80-те за необичайни артисти като тях има само едно място и то е Ню Йорк, където групата се мести и скоро кара дори надменните сноби там да повдигат вежди. Ето защо откриваме тяхна музика в прочутия филм на Едо Бертолио Downtown 81, представящ ни ubercool алтернативната сцена в Манхатън, с културни икони като Жан-Мишел Баския, Blondie и James Chance.
Tuxedomoon обаче, винаги - дори в онези ранни години - са звучали като нещо, сътворено в утопично постпънк кабаре някъде в западна Европа. Затова не е чудно, че музиката им намира най-много почитатели в страни като Холандия и Белгия и през по-голямата част от кариерата си, групата живее, твори и използва за база Брюксел, където е и лейбъла Crammed Discs/Cramboy.
90-те години бяха период на предимно солови проекти и шансовете да видим Tuxedomoon заедно на турне на моменти бяха толкова далечни, колкото физическото разстояние между някои от членовете (Стивън Браун живее в Мексико, а Блейн Рейнингър - в Гърция). Последните 10-12 години обаче, ни облагородиха с цели четири албума и солиден брой концерти от оригиналната формация.
Най-после ни огря и нас - при това не веднъж, а два пъти. Сега предстои и третото представление на изумителните американци в София - отново благодарение на чудесните хора от Der Circle, които през годините доведоха тук артисти като Brendan Perry, Michael Gira и Wovenhand (зверски гиг!).
Тази неделя в Sofia Live Club ще станем свидетели на едно наистина специално шоу. Наясно смe, че всеки втори идиот слага думи като “специално” в прес рилийза си, но в случая прилагателното е оправдано, тъй като Tuxedomoon ще изпълнят на живо пълната версия на фантастичния си дебютен албум Half Mute (1980), който тази година бе ремастериран и преиздаден, но, слава Богу, не презаписан!
Сетлистът от настоящото им турне е допълнен с избрани моменти от останалите им по-ранни класики, плюс някоя и друга по-нова композиция.
Предполагаме, че и призракът на напусналия ни тази година Брус Гедалдиг (дългогодишен член на групата и гласът на Boxman/Mr Niles) ще се появи отнякъде, за да се присъедини към ефирния музикален сеанс на Tuxedomoon.
Билети по 34 лева от Eventim, 39 в деня на концерта
Текст Насо Русков
Коментари