Какво можеш да видиш в баровете в София на петък 13-ти

В края на работната седмица по традиция софиянците стават като развързани, а единственото, което имат на ум е едно - „Време е за бар!“ Днес обаче е нещо повече от петък, защото в допълнение към този факт днес е и 13-ти. Това автоматично означава още по-голямо забавление, освен ако не си суеверен разбира се. А сега виж как точно изглежда картинката, в който и да е бар на територията на София в петъчната нощ.

Event Junkie-тата винаги са там.
Те са онези хора, които когато чуят, че някъде се случва нещо и има някакво събитие – просто трябва да са там. Дори да нямат пари или да са под домашен арест или каквото и да е друго нещо, ако има парти те отиват и просто присъстват, бидейки вечните заподозрени. И ако се заглеждаш по-често в хората, които са по баровете, ще откриеш, че те действително са едни и същи, но просто понякога си сменят дрехите.

Има опашка за прах от еднорози в тоалетните.
Ако се чудиш защо ти се налага да чакаш по 30 минути, за да отидеш до тоалетната – хората редящи се на тази опашка са виновни. Можеш да ги обвиняваш колкото си искаш или да се присъединиш към тях и да тръгнеш на път към страната на чудесата. Там винаги е снежно, но със сигурност няма да ти е студено.

Бармана в повечето случаи е по-нетрезвен от клиентите.
Поръчващите на бара клиенти съвсем не са същинската тъжна картинка, защото всъщност бармана е доста по-нетрезвен от хората, които обслужва. Това в доста случаи води до забавяне в поръчките или дори неполучени такива, но ако човек има късмет може и да получи повече алкохол в питието си, заради разсеяността на стоящия зад бара.

Или в бара не се диша от тютюнев дим, или пред вратата е фрашкано с хора, жадни за никотин.
Да си пушач и да се намираш в заведение, в което не се пуши е същински ад – особено, когато си на място, водещо се „бар“. В тези случаи единственото, което можеш да направиш е да излезеш навън и да пушиш, ставайки част от стадото на никотинозависимите, които прекарват по-голямата част от вечерта пред вратата на бара. Ако пък вътре тютюнопушенето е позволено, неминуемо кислородът в затвореното пространство бива измествен от въглероден диоксид с привкус на никотин.

Безразборното натискане е нещо напълно естествено.
Влюбени или невлюбени двойки, близки или непознати – независимо какви са междуличностните отношения на хората в баровете – единственото действие, което им хвумва е натискане. На самия бар, пред него, на някоя маса или в тоалетните – няма значение, нагоните са на първо място, когато най-добър приятел ти е праха от еднорози или алкохола.

Грима на „дамите“ бързо се разтича и заприличва по-скоро на маска от някой хорър филм.
Когато едно момиче/жена отива на бар, винаги се старае да изглежда колкото се може по-добре с тайното желание да прикове, колкото се може повече мъжки погледи. В действителност обаче в редките случаи, в които това се случва – вниманието на представителите на мъжкия пол не се задържа за повече от 10 минути, защото точно след толкова целия макиаж става на пух и прах. Така неусетно желанието на жените да приличат на богини се изпепелява и бива изместено от облика на доста страшна маска от някой филм на ужасите.

С повишаването на температурите се повишава миризмата на хората и то не тази на парфюм.
Зимата е доста голям приятел на повечето хора, които се потят прекалено много, защото студът някак си притъпява миризмата поне малко. Но щом времето се затопли и особено, когато си в бар от потящите се няма спасение. Те са навсякъде, а попадането под някоя от техните подмишници е неминуемо и в някои случаи може дори да е смъртоносно.

Винаги ще се пръкне някой чужденец, който да досажда на масата ти.
Седиш си спокойно и си пиеш питието и оп – появява се накой чужденец, който е решил да дойде точно на твоята маса за един неангажиращ разговор. Дори на пръв поглед ситуацията да не изглежда особено притеснителна, положението със сигурност ескалира с всяка изминала минута, в която споделяш една компания с пришълеца. Ако има кой да те измъкне от задълбочаванаето на разговора – си късметлия, ако няма обаче – тежко ти.

Основна тема на разговор е колко много им пушат главите на хората от работа.
Въпреки че петък вечер е денят за заслужена почивка след дългата седмица на яко напрежение в офиса, щом излезеш с някой основна тема на разговор е кой се е преработил повече. А играта на кой е по-работлив не отихва до края на вечерта, защото изреченията от типа „Луднал съм“, „Полудях на работа“ и „Така ми пуши главата“ са любимите фрази за оплакване на всички.

С течение на вечерта забравяш как се брои точно и поради тази причина губиш бройката на питиетата.
Петъчната нощ протича по следния начин – едно питие, второ, трето и после вече е безсмислено да се броят, защото 3 е щастливо число, а и аритметичните способности на човек стават все по-оскъдни в компанията на алкохола. Е, ако на следващата сутрин все пак можеш да си спомниш какво все пак се е случило предната вечер – пак добре.

Хората губят сметка за това точно колко силно говорят и скоро започват да се чуват само крясъци.
В началото на вечерта положението е такова – музиката дъни и говориш точно толкова силно, колкото хем да те чуват и ти да чуваш какво става, хем гласът ти да не кънти из целия бар. После обаче нещата се обръщат и разговорите надделяват над музикалните ритми и скоро започват да се чуват само крясъци и нищо друго.

Автор: Лиляна Гелев

А пък след бар повечето хора се прибират с автобуси, които имат истински имена, а не само номера