Geburtstag

Много се радвам, че мога да поговоря с някого.. Отдавна не ми се е случвало.. Днес навършвам.. Стоя си по цял ден сама, заключена вкъщи. Мъжът ми ме заключва. Ти си герой!.. не, не мога да ти разкажа.. не, наистина не мога.. ох, да ти разкажа ли? Добре. Чудя се.. колко време трае обичта? А твоята? И като спрем да се обичаме, какво? Виждаш ли, винаги става дума за собственото ни туловище, твоето, моето, та дори и в любовта, най-вече в нея, където се очаква да бъдеш всеотдаен, гостоприемен, опериран от его, не. В края на краищата превръщаме всичко красиво в свинщина, ревем и се тръшкаме, че сме изгубили. Чия любов изгубих? Любовта, която ми се даваше или любовта, която аз давах. Що за въпрос? Аз-ът с три хода напред, шах и мат. Плачем за себе си, когато някой си е отишъл. Естествено излияние на човешката душа - какво ще правя сега без него, на кого ще се усмихвам, на кого ще отварям вратата? Като ти казвам любов, любов в цялата й палитра - любим, роднина, приятел, животно.. И ето, ти все се чудеше, като бяхме малки, ето сега ще ти обясня. Винаги са у дома, винаги еднакви, не се интересувам от тях, просто ги обичам, тоест обичам само един - Гьоте. Така съм си го кръстила и не, не се подхилквай, обаче всеки път като зърна паяк и хоп - Гьоте, женски-мъжки, все е Гьоте. То и името такова, не можеш да му определиш рода. И си се обичаме с паяците, тоест веднъж не си е тръгвал от мен тоя среден Гьоте, ей! За разлика от бившия ми мъж - какво шайзе! Курт! Курт! Курт! От 7 години не се бях сещала за него. И Курт ми прави две деца, и ме обича по 7 нощи в седмица, веднъж и в Тибет, и ме засипва с готварски книги, оттам се запалих да ги събирам, и ми кръщава звезди, и излиза до будката да си купи пури, и не се връща повече измисления педант, и аз наполовина го виждам с една куртизанка по Шанз-Елизе, 5 години по-късно, където ме води Адолф, от когото имам още две деца - близнаци, а предните две, и двете зодия близнаци, и Адолф е ординарен човек, простак, колкото да се мъчи да го скрие. Защо ме интересува толкова? Изобщо не ме интересува, ни най-малко. Обичал русите ми коси и луничките - цяло съзвездие, така ги нарича. Ами то всяка втора тук е така, голяма работа! Мошениците не остават сами, успокоявам го наум. Аз съм уникална? Благодаря ти, Франц!  Тази сутрин виждам през прозореца госпожа Айцрингер - свекървата, доведе децата ; глупава особа, наистина, с нищо не отстъпва на сина си по пункт глупост. Аз съм писателка и ги разбирам тия работи. Ако не ги издавам, ще си съсипя репутацията. Искаш ли торта? На нея ме е яд само, дето кара дебелия си пудел да сере на нашия тротоар. Винаги съм го казвала - там трябва да се напръска нещо химическо, някаква киселина, та това мръсно животно да се откаже от навиците си.  Тази барака наистина ме смущава. Изобщо не подозирах, че ще ни завре тук. Вчера купих завеси и за малко не ме удуши с кабела на ютията - как съм могла, от семейния бюджет да давам пари за глупости, нямаме ли си завеси, че ни трябват нови.. Синът ми го фрасна с миксера, как не умря изхабения чувал, не знам. Сега той ме мрази - мъжът ми. Трябваше да го видиш, пребледня като платно и не каза нито дума, като настоях да го напуснем. Навярно можеше да ни запази, ако не беше такава свиня. Поне разбра, че не може да върши, каквото му скимне. Това е победа, трябва да я отпразнуваме! Как ми липсваше, Франц! Да седнем, да си отворим бутилка вино.. Да опитаме нещо ново? Ама Франц, вече не сме деца, а и мъжът ми е опасен - има ловна пушка.. Ще донеса виното. Добре де, от мен да мине, ама не посред бял ден. Наистина е победа, която трябва да се отпразнува. Наздраве, Франц!