Сарказмът, с който боравя, винаги е бил един от ключовите фактори за изпълнението на всеки един проект, с който някога съм се заемал. Този път даже беше в излишък. Признавам си. И все пак хората имаха доста полюсни мнения за литературния ми разбор на Напрао ги убивам. Четох всичко - от това колко е оригинална идеята (въпреки че съм го правил с една от първите й песни още в 2015, къде бяхте тогава, хора), та чак до това Евгени Минчев да си позволи да си позволи да ме нарече “поТпухнало, опулено, овчо, поръсено с акне”. Лошите новини за Евгени бяха, че публикувах няколко от нашите чатове, в които изобщо не ме нарича така, а напротив: кани ме на обяд, където апетитно хапна един гуляж, който явно чак сега е започнал да излиза на повърхността и да показва колко мазен е той всъщност. Нека не задълбаваме в 2015-та. Сега е 2017-та, а литературният ми разбор отново стана едно от най-коментираните неща петък вечер, успоредно с коментара ми, с който върнах Евгени Минчев обратно в мизерната дупка на съществуването му, която той така изящно беше успял през годините да окраси с безброй велурени дивани и килими от бизон. Браво за отминалите успехи, Евгени, само че тук, в тази статия, ти изобщо не си фокус. Именно заради това просто ще мина натам.
Това, което ми направи по-голямо впечатление, беше, че много от хората, които прочетоха литературния ми разбор, бяха коментирали, че тук-таме се намират я граматични, я пунктуационни, я правописни грешки. И това е факт - няма какво да се занимавам да оспорвам каквото и да е. Фактите са си факти, а грешките са си грешки. Най-лошото в мен обаче е, че наистина съм влюбен в практиката ми да греша. Обичам да греша не заради самите грешки, а заради начина, по който винаги се измъквам от тях. Нито се оправдавам, нито трия коментари, нито блокирам хора. Просто си признавам грешката и казвам: “Одобрено!”
Грешка е! Грешки бяха, грешки са и грешки ще бъдат.
И тъй като доста често имам навика да хвърлям и себе си, и идеите си, в небитието и просто да ги подарявам на хората, в един момент свикнах и разбрах, че поне онази част от идеите ми, която взимам за себе си, трябва да бъде добре защитена и даже да бъде грешна, аз да мога да поемам пълна отговорност за нея. Ако на едно нещо ме е научила работата ми в сериозна медия, то е именно това: медията е сериозна, а аз нямам избор освен малко или много да започна да бъда сериозен покрай нея. Ама как аджеба да бъда сериозен, като доста голяма част от нещата, които ме заобграждат в основата си не са сериозни? Погледнете самата песен на Гери Никол. Как да гледам това насериозно? Там няма абсолютно нищо сериозно, освен хонорарите, които Гери ще получи от тази песен и то покрай участията си. Както и да е, де. Исках да стигна от всичкото това до една от най-големите грешки на възприятието на хората в днешно време, и тя е за това какво точно представлява работата на един редактор. За да не бавя кой знае колко, директно ще го кажа: един редактор не редактира статии. Той редактира идеи. И много рядко ги пише.
А всички, дето ме сложиха като редактор в кавички получиха само едно: моето одобрение. Одобрението ми и за редактор, и за кавичките. Принципно е много трудно да се научиш да приемаш поражения от какъвто и да е тип, ама аз се научих от доста малък. Няма значение колко старомоден е един човек, или дали изобщо е такъв. Той си има мнението. А мацката, която ме сложи в кавички, сама си каза, че е такава. И нейната старомодност одобрявам, затова ще й кажа само едно: благодаря ти, че ми каза, че имам грешки. Те обаче никога не излизат от мода, а са си част от всичко.
Не обичам да си вадя статистиките, но с малко вирнат нос мога да кажа, че литературните ми разбори на тия буквално никакви песни са четени общо над 75 хиляди пъти. Което е доста. Доста е не заради правописа в тях, а е доста заради идеите. И, не, тук не хуля никого и не се защитавам, защото вече казах, че си признавам грешките, а и че даже съм влюбен в тях. Но нека погледнем на малко по-дълбоко: това са 75 хиляди четения, които в немалка част от случаите водят много повече неща със себе си, отколкото едни числа, които просто да гледаш на екран и да им се кефиш. И понеже рядко им се кефя и се сещам за тях, предпочитам да си говоря за идеите. Затова ще си го кажа директно: аз го започнах, аз го популяризирах, а и до ден днешен аз го правя. На всички други им умря интереса, защото не им донесе статистики. А и по-четени литературни разбори на съвременни песни от моите няма.
И в главата ми набързо направих една препратка, която беше, че и Исус не е могъл да пише, ама се е оправил. Факт е, че накрая като пълен загубеняк го разпъват на кръста, защото е бил прекалено добър с хората, но отново ще си го кажа: фактите са си факти. И в случая фактите са следните: да, не е могъл да пише Исус, ама са му слушали идеите толкова много, че е успял да им промие мозъците и да ги убеди, че превръща водата във вино. Няма да отварям темата за халюициногенните гъби, но просто я споменавам. И в крайна сметка до какъв въпрос стигаме: има ли по-продаван човек от Исус в днешно време? Ами че тя Библията е продадена в над 5 милярда копия без Исус даже да е могъл да си напише името.
Е, има ли по-продаван човек от Исус в днешно време в крайна сметка? И ако има - идеите ли му купуват, или правописа? Че той Апостол Савел (после Павел) като му е писал думите да не е гледал за запетайки? Това чак след години е правено. Защото социалната промяна не идва от една запетайка. Социалната промяна идва от една идея. А моята социална промяна е такава, че като кажа, че съм писал Литературен разбор на Момиче като мен, отсреща ме гледат опулено и ме питат: “Леле, ама това ти ли си?"
Ами да, аз съм. Аз бях тогава, аз съм сега, и аз ще бъда. Ще бъда и с новата песен на Гери Никол. И даже да има грешки чат-пат, пак ще е яко. И пак ще го четете.
Коментари