Поздрави от зелен Ню Йорк
Поздрави от зелен Ню Йорк Поздрави от зелен Ню Йорк Поздрави от зелен Ню Йорк

Поздрави от зелен Ню Йорк

Писа ни Радина Цачева

Ню Йорк - зелен град. Да, няма грешка. Ню Йорк, по-скоро сърцето му Манхатън, не е само познатото стълпотворение от бетонни, каменни  и стъклено-алуминиеви грамади, които се конкурират коя да е най-високата. Манхатън е зелен и свеж с прекрасни места и местенца под клоните на дърветата - за отмора, четене или просто за гледане кой минава.

ny image

Започвам със Сентръл парк. Снимките ми всъщност нищо не показват, но как да заснема всичките 3,41 кв. километра. Свободно се разхождаш по тревата и в слънчевите дни хиляди хора се излягат и мързелуват по поляните. Десетки, въоръжени с бинокли и справочници, щурмуват закътаните в храстите по-диви обиталища на птиците, за да ги наблюдават и изучават научно. А пък птичките си се разхождат спокойно по алеите и често се сбиват с катеричките за някоя изтървана кифличка или друго вкусно нещо. А колкото птици - толкова и музиканти. Музика и изпълнение всякакво, но винаги със сърце и душа.  Много народ все още тича за здраве, кара велосипеди, язди коне (ама не видях ездачи), гледачи на кучета водят по 3-4 наведнъж към местата за кучешки игри. Романтично е при огромното езеро, по което като водни бълхи се плъзгат лодки. Все едно , че гледам езерото „Ариана” от детството ми - видимо влюбени гребци се доказват повече или по-малко успешно пред дамите си. Нищо че вече сме в 21 век – романтиката е вечна, даже да  се подсмихваме снизходително. Цяла седмица не е достатъчна да се обходят  всички кътчета на парка. Пожелавам ти да отидеш в Ню Йорк и да се разхождаш дълго по алеите! Не пропускай и мястото за поклонение пред безсмъртния Джон Ленън!

ny image

Сигурно има статистика колко са парковете и градините в Манхатън. Е, не са повече от небостъргачите, но пак са много. Важното е, че всяко възможно място се използва за освежаване със зеленина. Приканва ме симпатична остъклена градина с бамбукови горички на много стратегическо място: заобиколена е с важни сгради - централата на IBM и супер луксозната на милиардера Тръмп  (Тръмп тауър). Може да си вземеш кафе, може да поиграеш шах с нов приятел...и да продължиш по делата си.

ny image

Не помня къде са тези зелени пейки, които се вият около хълмчета с храсти. По-скоро са модерно изкуство, а погледнати от горните етажи сигурно са много красиви. Адски съм изморена и сядам тихичко, за да не изплаша дребния пернат нюйоркчанин, който се е настанил преди мен.

ny image

Парк до забележителния Флатайрън билдинг - сградата „ютия”. Виж в Интернет какво представлява сградата - страхотно инженерно и архитектурно постижение върху триъгълен парцел. Какво съм запечатала: леха с лилав декоративен лук, много на мода сред цветарите, а зад нея е ограденото място за игри на четириногите. Часът е 10 и е голяма навалица: породи всякакви и придружители всякакви, които гризкат сандвичи, пият кафе или четат вестник (придружителите де). Във всеки парк и градина задължително има такива места, достатъчно просторни за бясно тичане. Всеки да си знае мястото, без да се нарушават правата му! Така и хората по алеите са спокойни, а паркът е място и за изложби на открито.

ny image

Още един парк - Браянт парк. Пак много централно място -  на гърба на прочутата Обществена библиотека и пред луксозния Браянт хотел, който прилича на шоколадова торта с протекла яйчена глазура. И тук се ходи по тревата, хората са насядали или налягали, говорят си тихичко, четат или просто си почиват мълчаливо. Прекрасна тишина, а на две крачки бучи всекидневният трафик. Закътано място, като долина сред полирани планински върхове.

Пропускам всички останали места за някой друг път. Грамърси, Батъри парк, Томпкинс, Уошингтън скуер с арката и алеите, вълшебната градина на църквата Сейнт Люк’с ин дъ Филдс, улиците на Гринич Вилидж с японски вишни и Гинко билоба...

Още от категорията

Криворазбраният фрийрайд

За неадекватната информираност при случаи на лавина в планината и свободните зимни спортове - отворено писмо от Валери Пелтеков

Докато пишеш...

От Цветозар Цаков

Философският камък на 20

Защо толкова обичаме Хари Потър

От общината

Най-четени