Вали дъжд, улицата е мокра, майка ти закъснява, започваш да си мислиш да спреш някого на стоп. Нямаш избор, освен да се почувстваш като проститутките, които гледаше като малка, когато с родителите ти минавахте по околовръстното. Осъзнаваш, че и в теб донякъде я има проституцията, щом си спомняш за нея. И щом прибягваш до такива мерки. Виждаш фарове. Една кола спира при теб. Слава Богу, майка ти е.
Качих се в колата, извадих си телефона и започнах да пиша. Бях до майка ми, но спомените ми ме хвърлиха на едно друго място.
E, аз съм проститутка. Поне така очевидно си мислеше един чичак, който реши да ме заговори посред бял ден на спирката на 204. До тоя момент дори не подозирах, че съм чак толкова провокативно облечена със старата дълга рокля на майка ми и черните маратонки на краката ми. Дали пък самото ми излъчване беше нещото, което го накара да започне да ми предлага крупни суми пари (и то в евро) и да вдига офертата с всяко мое поредно не. Така и няма да разбера. Нямаше как, обаче, още тогава, да не си призная, че беше наистина примамливо. За него мотото беше “колкото по-младо, толкова по-добре”, а аз започнах да се чудя кое беше моето мото. За съжаление, единственото, което се въртеше в главата ми, бяха неговите думи. И няколко образа, за които той ми каза сам.
Много съм самотен тук. Липсват ми жената и детето в Холандия. Търся си някоя като теб да я водя по барове и да се забавляваме.
Преди време попаднах на един материал за феномена Лолита. Ставаше на въпрос за непълнолетни момичета, които търсят нещо повече от секс с мъж на годините на баща си. Финансовата издръжка, понякога съчетана с емоционална зависимост на поредното татенце към момичето, е главният мотив да започнат този начин на живот. В последствие разбират, че това не е само добър начин за изкарване на много пари. С него получават силата да накарат някого не само да им ходи по гъза, но и да им плаща за това.
Ти го заслужаваш. Ти си богиня.
Много хора не разбират синдрома, завладял младите поколения и често го съдят, защото не е за тях. А и проституция без сводник не е проституция, нали? Просто попитайте някой от днешните нашенски модели, които отиват в Милано по работа и се връщат с нова чанта на Chanel, която не могат да си позволят иначе. Даже с моделската заплата.
Малко или много започнах да се чувствам като тези момичета. Чудех се. Отказах. Ама пак се чудех. Офертата беше толкова лесна и привлекателна, но някак си беше прекалено далечна от това, което майка ми беше възпитала у мен.
Докато дойде автобусът оставаха 12 минути, а аз гледах тъпо в една точка и се опитвах да избягам погледа на достатъчно възпитания господин, който вече ме беше оставил на мира. Не беше до мен, ама пак гледаше. Тогава се сетих за едно интервю на Шер, в което тя споделя, че майка ѝ навремето ѝ казала, че като порасне трябва да си намери богат мъж, а тя ѝ е отвърнала: ”Мамо, аз съм богат мъж”.
Това искам да кажа и на моята майка, тъй като знам, че тя чете всичко, което пиша. Мамо, не се притеснявай за мен. Аз струвам повече от 400 евро, които мога да изкарам на спирката, докато пиша това. Струвам повече и от чантата, за която някои отиват да си упражняват френския в Италия, както и от новата им кола. Струвам повече от всички тези неща, мамо. И искам да знаеш едно.
Аз също съм богат мъж. Богат мъж съм, мамо, защото ти ме научи как да бъда такъв. А ме роди жена.
Автор: Мина Георгиева
Коментари